Vetus Latina

Vetus LatinaЕвангелие от Йоан (16:23–30) – Codex Vercellensis.

Старите латински преводи на Библията (лат. Vetus Latina или просто Латина) са първия набор превод на латински език на текстовете на светото писание.

Възникват преди появата на Вулгата. Като цяло запазените ръкописи са непълни и откъслечни и се разделят на 3 групи в редица семейства, но ценността им се състои в това, че са ползвани от Отците на Църквата. Въпреки разнообразието си и при тях са налични признаци на единство, навяващи контурите на един общ архетип за някои от библейските книги.

Старите латински библейски текстове са били в употреба до XII-XIII век, когато окончателно са изместени от Вулгата. Стойността им е оценена едва в края на XVII век, а през 1743 г. излиза първото им печатно издание.

През 1945 г. във връзка с развитието на библеистиката е германският Байроновият институт Vetus Latina, който през 1949 г. започва пълното издание на всички запазени старолатински библейски текстове в общо 27 тома.

  • Източници

Източници

други езици
العربية: فيتس لاتينا
беларуская: Vetus Latina
беларуская (тарашкевіца)‎: Vetus Latina
català: Vetus Llatina
čeština: Vetus Latina
Deutsch: Vetus Latina
English: Vetus Latina
Esperanto: Vetus Latina
español: Vetus Latina
français: Vetus Latina
magyar: Vetus Latina
interlingua: Vetus Latina
Bahasa Indonesia: Vetus Latina
italiano: Vetus latina
Latina: Vetus Latina
Nederlands: Vetus Latina
polski: Vetus latina
português: Vetus Latina
srpskohrvatski / српскохрватски: Vetus Latina
Simple English: Vetus Latina
slovenščina: Vetus Latina
Tagalog: Vetus Latina
українська: Vetus Latina