Хвощ

Хвощ
Equisetopsida.jpg
Equisetum telmateia stem.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pteridophyta Папратовидни
клас: Equisetophyta Хвощовидни
разред: Equisetales
семейство: Equisetaceae
род: Equisetum Хвощ
Научно наименование
Уикивидове Equisetum
Linnaeus, 1753[1][2][3]
Видове
  • Подрод Equisetum
    • Equisetum arvenseПолски хвощ
    • Equisetum bogotense
    • Equisetum diffusum
    • Equisetum fluviatile
    • Equisetum palustre
    • Equisetum pratense
    • Equisetum sylvaticum
    • Equisetum telmateia - Голям хвощ
  • Подрод Hippochaete
    • Equisetum giganteum
    • Equisetum myriochaetum
    • Equisetum hyemale — Зимен хвощ
    • Equisetum laevigatum
    • Equisetum ramosissimum
    • Equisetum scirpoides
    • Equisetum variegatum
Обхват на вкаменелости
каловий – настояще, 164.7–0 Ma[4]
Хвощ в Общомедия

Хвощовете (Equisetum) са единственият съществуващ днес род от отдел Хвощовидни (Equisetophyta). Той включва 15 вида васкуларни растения, разпространени в целия свят, с изключение на Антарктида и Австралазия. Известни са фосили на по-разнообразни хвощовидни растения, които съставляват значителна част от флората през геоложкия период креда. Според някои нови изследвания родът влиза в отдел Папратовидни, но тази класификация не е общоприета.

Самото име хвощ произхожда от славянската дума „хвост“, която значи опашка. Такъв също е произхода на научното име на рода — Equisetum. То е съставено от латинските думи equus = кон и saeta = косъм, грива.

Хвощовете са са вечнозелени (тропическите видове и някои видове от умерените ширини) или изсъхват през зимата (повечето видове от умерените ширини). Повечето видове са с височина 20-150 cm, но някои достигат до 2,5 m (Equisetum telmateia), 5 m (Equisetum giganteum) и дори 8 m (Equisetum myriochaetum).

Листата на хвощовете са силно редуцирани и събрани във венци по дължината на стъблото. Стъблата са обикновено едногодишни и са единични или с разклонения от втори или от по-висок ранг. Характерни за стъблото са удължените многоръбести междувъзлия. По-голямата част на междувъзлието нараства интеркаларно. Във всеки възел има якичка от заострени редуцирани листчета, които са съединени в основата си и образуват листно влагалище. Всеки лист е с единично концентрично проводящо снопче.

Външната част на епидермиса на стъблото е повече или по-малко инпрегнирана със силициев диоксид — оттук използването на хвощовете за чистене, полиране и др. Протостелата образува пръстен от колатерални снопчета с много малко ксилем. Най-рано образуваният ксилем често се заменя с пръстен от междуклетъчни празнини — каринални канали.

При Equisetum arvense и при някои други видове надземните стъбла загиват през зимата, а страничните клонки на коренищата се видоизменят в заоблени, богати на резервни вещества презимуващи грудки. От хвощовете има вечнозелени видове (например Equisetum biemale/зимен хвощ), при който надземното стъбло се запазва и през зимата.Сърцевината също се разкъсва и се образува широка централна въздухоносна празнина. В кората е налице друг пръстен- от валекулярни канали, разположени срещу браздите на стъблото.

Фотосинтезата се извършва от хлорилната тъкан на стъблото, а не от редуцираните листа.Спорите се образуват в конични стробили на върха на някои стъбла. При много видове спороносните стъбла са неразклонени, а при други — нефотосинтезиращи. Те се появяват рано през пролетта отделно от стерилните фотосинтезиращи стъбла. Повечето видове са хомоспорови.

Повечето видове хвощове предпочитат влажни песъчливи почви, но някои са водни, а други — адаптирани към влажни глинести почви. Полският хвощ (Equisetum arvense) може да бъде неприятен плевел, защото след отскубването му израства отново от намиращите се дълбоко под земята ризоми.

Хвощовете са връстници на плауновите растения и едновременно с тях са преживели разцвета си през каменовъгления период. Тогава много от тях били също истински дървета, които издигали величествено прешленовидно-членестите си стъбла и клони до двадесетина метра и приличали на огромни свещници.

Източници

  • Pryer, K. M., Schuettpelz, E., Wolf, P. G., Schneider, H., Smith, A. R., and Cranfill, R. (2004). Phylogeny and evolution of ferns (monilophytes) with a focus on the early leptosporangiate divergences. American Journal of Botany 91: 1582–1598 (available online; pdf file).
  • Тонков, Спасимир и др. Систематика на висшите растения. София-Москва, Пенсофт, 2005. ISBN 978-954-642-228-6.
  1. указано в: Genera Plantarum (5th edition), страница: 484, BHL Page ID: 651492
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 1061, BHL Page ID: 359082, инстанция на: first description (of a taxon)
  3. указано в: A community-derived classification for extant lycophytes and ferns
  4. Journal reference: American Journal of Botany, DOI: 10.3732/ajb.1000211. //
други езици
العربية: كنباث
azərbaycanca: Qatırquyruğu
تۆرکجه: قیرخ‌بوروم
žemaitėška: Triaušis
беларуская: Хвошч
català: Equiset
Cebuano: Equisetum
čeština: Přeslička
Cymraeg: Marchrawnen
dansk: Padderok
English: Equisetum
Esperanto: Ekvizeto
eesti: Osi
euskara: Azeri-buztan
suomi: Kortteet
français: Equisetum
galego: Equisetum
עברית: שבטבט
hrvatski: Preslica
hornjoserbsce: Křipica
magyar: Equisetum
հայերեն: Ձիաձետ
Bahasa Indonesia: Paku ekor kuda
italiano: Equisetum
қазақша: Қырықбуын
한국어: 속새류
Кыргызча: Кырк муун
Latina: Equisetum
lietuvių: Asiūklis
latviešu: Kosas
кырык мары: Урвач
norsk: Sneller
polski: Skrzyp
português: Equisetum
Runa Simi: Kawallu chupa
română: Equisetum
русский: Хвощ
Scots: Equisetum
davvisámegiella: Hoaššat
Simple English: Horsetail
slovenščina: Preslica
српски / srpski: Equisetum
Türkçe: Atkuyruğu
удмурт: Коньыбыж
українська: Хвощ
Tiếng Việt: Equisetum
Winaray: Equisetum
中文: 木贼属