Фиоритура

Фиоритура от концерт на Фредерик Шопен

Фиоритура (на италиански: fioritura, буквално – цъфтене) е музикален термин, означаващ добавяне на музикална орнаментика във вокална или инструментална партия. Терминът е италиански и е равнозначен на термина колоратура, въведен в някои други страни. [1] За разлика от колоратурата обаче, той не се използва само за вокални изпълнения. [2]

Фиоритурата е един от способите на аранжировката. Може да бъде представена от мелодични украшения, бързи пасажи, рулади, каденца, форшлаг и други. [1] Употребява се най-често при вокални изпълнения. Възможно е да е нотен запис на композитора, или въведена от изпълнителя като негова интерпретация. Изкуството на фиоритурата достига пълния си разцвет в италианската опера от 18 век. [3] Всички сопрана по едно или друго време са изпълнявали фиоритури в рамките на една ария. [4] Някои произведения, изпълнени с богата орнаментика също се наричат фиоритури. Ползва се и при инструменталната музика. [3]

Външни препратки

други езици
Deutsch: Fioritur
English: Fioritura
Esperanto: Fiorituro
español: Floritura
русский: Фиоритура