Феод

Феод (също – лен; късно латински: feodum, feudum; франкски: fehu-ôd, френски: fief, английски: fee, немски: Lehn; в буквален превод: добитък, имущество) [1] е средновековен институт, намерил широко приложение, като означение на поземлен имот и/или фискален приход, работен и/или даван от сеньора (известен още като „сюзерен“) на васала (поданика на господаря). Поземленият имот може да е собствен или владян.

От 8 век насетне раздаването на феоди става масово явление в Европа. Първоначално феодите започват да се преотстъпват от владетелите на васалите, като награда за верноподаничество или срещу някакво задължение по служба към сюзерена. Постепенно те стават пожизнени, а от средата на 10 век се и наследяват от най-големия син на починалия васал, след като положи клетва за вярност към сюзерена и заплати релеф за земята (ленна такса).

По времето на Хенри II в Англия ленната такса станала значителен приход в царската хазна. Това довежда до недоволство на бароните, които по времето на сина му Джон Безземни издействат подписването на първата Велика харта на свободите на 15 юни 1215 г., гарантираща конституционно гражданските права и свободи пред кралската власт.

Източници

  1. История на средните векове, София.. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.
други езици
Alemannisch: Lehnswesen
العربية: إقطاعة
asturianu: Feudu
беларуская: Феод
беларуская (тарашкевіца)‎: Фэод
català: Feu
Deutsch: Lehnswesen
Ελληνικά: Φέουδο
English: Fief
Esperanto: Feŭdo
español: Feudo
euskara: Feudo
français: Fief
עברית: פייף
hrvatski: Feud
magyar: Feudum
հայերեն: Ֆեոդ
Bahasa Indonesia: Fief
Ido: Feudo
íslenska: Lén
italiano: Feudo
日本語: レーエン
қазақша: Феод
한국어: 봉읍
Limburgs: Hieëredeenste
lietuvių: Feodas
latviešu: Lēnis
Nedersaksies: Liefeigenschop
Nederlands: Leenstelsel
Nouormand: Fieu
occitan: Fèu
polski: Lenno
português: Feudo
русский: Феод
sicilianu: Feu
srpskohrvatski / српскохрватски: Feud
Simple English: Fiefdom
српски / srpski: Феуд
svenska: Förläning
Türkçe: Yurtluk
українська: Лен (феод)
oʻzbekcha/ўзбекча: Feod
walon:
中文: 領地