Унгарска революция (1848 – 1849)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Унгарска революция.

Унгарска революция
Шандор Петьофи зове унгарците на бунт със стихотворението си „Национална песен“ (картина на Михай Зичи)
Шандор Петьофи зове унгарците на бунт със стихотворението си „Национална песен“ (картина на Михай Зичи)
Участници Кралство Унгария, Австрийска империя, Руска империя, Княжество Сърбия
Място Унгария
Датировка 1848 – 1849
Резултат победа на реакцията
Унгарска революция (1848 – 1849) в Общомедия

Унгарската революция от 1848 – 1849 година е въстание на унгарците срещу националния и феодалния гнет в Австрийската империя.

Подобно на останалите революционни движения, които се развиват по същото време в други части на империята, унгарското цели ограничаване на властта на монарха чрез въвеждане на представително управление. Унгарските революционери начело с Лайош Кошут целят и премахване на крепостното право и други привилегии на висшата аристокрация, които спъват усилията за модернизиране на икономиката. Голяма част от тези промени са осъществени по мирен път след началото на революцията през март 1848 година, но пренебрегването на интересите на останалите народности в Унгарското кралство ( хървати, сърби, румънци, словаци) и реакцията на австрийските консерватори водят до кървави междуособици. Към края на същата година те прерастват в открита война, в която австрийските войски завладяват унгарската столица Пеща, но по-късно са изтласкани и унгарският парламент обявява Хабсбургската династия за свалена. Унгарската революция е разгромена през август 1849 година след намесата на руския цар Николай I, който изпраща армията си в помощ на австрийския император Франц Йосиф. [1]

Предистория

Вследствие от битката при Мохач през 1526 година Унгария – векове наред велика сила на Балканите и в Централна Европа – губи своята независимост. Продължилото близо век и половина османско господство приключва по време на Великата турска война от края на XVII век, когато унгарските земи са завоювани от австрийците. [2] В рамките на Австрийската империя те образуват Унгарското кралство, което е подчинено на императора и неговото правителство. Местните жители се ползват с ограничено самоуправление под формата на съсловни събрания на крупните аристократи–земевладелци. [3]

С разпространението на идеите на Просвещението и Романтизма през последните десетилетия на XVIII и първите на XIX век се пробужда и унгарският национализъм. Първоначално проявленията му са главно в културната сфера – с творчеството на автори като Дьорд Бешенеи и Ференц Кьолчеи и с основаването на Унгарския национален музей (през 1802) и на Унгарската академия на науките (през 1825 година). В началото на 30–те години на XIX век се появяват проектите на Ищван Сечени и Йожеф Йотвьош за стопанска модернизация и политическа реформа. [4] Вдъхновена от призивите на Сечени, по това време израства силна либерална партия, която овладява долната камара на парламента в Пожон (днешна Братислава) и встъпва в продължителна борба с имперските власти и поддържащите ги магнати. През 40–те години либералите успяват да прокарат някои реформи като достъпност на обществените служби за неблагородници и замяната на латинския с унгарския език като официален в съдилищата и парламента. По-радикалните искания за равноправие, религиозна свобода, парламентарно правителство и премахване на крепостното право са блокирани от правителството, въпреки пълната победа на реформаторите в изборите от 1847 година. [5]

други езици
Bahasa Indonesia: Revolusi Hongaria 1848
srpskohrvatski / српскохрватски: Mađarska revolucija 1848.
slovenčina: Uhorská revolúcia