Тот

Тот
Тази статия е част от
Египетски божества
Класификация
Тот с йероглифи
G26t
Z4

Тот е смятан за едно от най-важните божества в египетската митология. Считан е от древните египтяни за бог на мъдростта, занаятите, йероглифите и науката. Изобразяван е като мъж с глава на ибис или павиан, като и двете животни са свещени за него. Тъй като съществува съответствие между египетските богове и дванадесетте зодиакални знака, считало се е, че той е представител на знака Дева. Главният му храм се е намирал в град Кмун [1]. По време на Гръцко – Римската ера градът е преименуван на Хермополис Магна [2] с препратка към Тот, когото елините смятали за еквивалент на техния бог Хермес. Той имал и множество други светилища в градовете Абидос, Хесерт, Урит, Пер – Аб, Та – Ур, Сеп, Хат, Пселкет, Талмсис, Анча – Мутет, Бах, Амен – хери – аб и Та – кенс [3].

Тот също така е считан за бог на писмеността, който дал на хората йероглифите. Негово дело е и Книгата на живота или Книгата на бог Тот. В 108 златни ламини той описва човешкия живот и съпътстващите го цикли, както и свещената тайна за съществуването му. Много от тези ламини не са запазени в същинската си цялост. Тот има участие и в „Книга на мъртвите“, която по тогавашно време е наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“. Той записвал присъдите на мъртвите. Мъртвите били подлагани на Съд на душата. Ако се отсъди, че сърцето е с „истинен глас“, чрез изпитанието на Великия Баланс, душата може да стъпи в Царството на Мъртвите. Но ако не е с „истинен глас“ и по-тежко от перото на истината, Великият Баланс го отсъжда и сърцето се поглъща от сърцеяда Аммут, който има глава на крокодил и тяло на лъв и хипопотам.

Тот играе жизнена роля в египетската митология, като поддържането на вселената. Той е едно от двете божества, които стоят от двете страни на лодката на Ра.[4] Той също се счита за езика и сърцето на бога на слънцето Ра, по начина, по който завещанието на Ра е било преведено в говор. В по-късната история на Древен Египет Тот е свързван с арбитража на спорове[5], изкуството на магията, развитието на науката[6] и отсъждането на мъртвите души [7].

Изобразяване

Тот е изобразяван по много начини, в зависимост от епохата и аспектите, които художникът е пожелавал да предаде. Обикновено е изобразен в човешката си форма с глава на ибис[8]. В тази си форма, с поставянето на лунен диск над полумесец върху главата му, той може да бъде представен и като отговорник за времето и сезоните. Когато се изобразява като Шу или Анкхер, той е със съответното украшение за глава. Понякога носи короната Атеф, или Обединената Корона на Горен и Долен Египет Пшент [9]. Когато не е изобразен в тази обща форма, понякога той приема директно облика на ибис. Може да се появи и като куче с глава на павиан или човек с глава на павиан, когато той е А'ан, богът на равновесието[10].

други езици
Afrikaans: Thoth
Alemannisch: Thoth
العربية: تحوت
مصرى: تحوت
azərbaycanca: Tot
беларуская: Тот
brezhoneg: Tot
bosanski: Thoth
català: Thot
čeština: Thovt
Cymraeg: Thoth
dansk: Thoth
Deutsch: Thot
Ελληνικά: Θωθ
English: Thoth
Esperanto: Toto
español: Tot
eesti: Thot
euskara: Tot
فارسی: تحوت
suomi: Thot
français: Thot
Gaeilge: Tót
עברית: תחות
हिन्दी: थोथ
hrvatski: Thoth
magyar: Thot
Հայերեն: Թոթ
Bahasa Indonesia: Thoth
íslenska: Þoþ
italiano: Thot
日本語: トート
Basa Jawa: Thoth
ქართული: თოტი
한국어: 토트
Latina: Thoth
lietuvių: Totas
latviešu: Tots
македонски: Тот
മലയാളം: തോത്ത്
Bahasa Melayu: Dewa Thoth
Nedersaksies: Thoth
Nederlands: Thoth (mythologie)
norsk: Tot
occitan: Djehoti
polski: Thot
português: Tot
română: Thot
русский: Тот
sicilianu: Thoth
Scots: Thoth
srpskohrvatski / српскохрватски: Tot
Simple English: Thoth
slovenčina: Thovt
slovenščina: Tot
српски / srpski: Теут
svenska: Thot
Tagalog: Thoth
Türkçe: Thoth
українська: Тот
اردو: تحوت
Tiếng Việt: Thoth
Winaray: Thoth
მარგალური: თოტი
中文: 托特