Структурализъм

Структурализмът е подход в хуманитарните науки, който се опитва да изследва специфично поле (например митологията) като комплексно поле от съставни части.

Възниква в лингвистиката с работата на Фердинанд дьо Сосюр (1857 – 1913). Но много френски интелектуалци го възприемат като имащ по-широко приложение и скоро моделът е модифициран и приложен в други полета, като антропология, психология, психоанализа, литературна теория и архитектура. Това води до пика на структурализма не само като метод, но и като интелектуално движение, с който той заема пиедестала на екзистенциализма през 1960-те години във Франция. [1]

През 1970-те години структурализмът попада под огъня на критиците, които го упрекват, че е твърде скован и аисторичен. Все пак някои от теоретиците, смятани и за структуралисти, продължават да бъдат имена, допринасящи за континенталната философия, например Мишел Фуко (който обаче понякога е смятан и за постструктуралист), а някои дори твърдят, че постструктурализма не е нищо друго освен доразвитие и „принос“ към структурализма [2].

други езици
Afrikaans: Strukturalisme
العربية: بنيوية
asturianu: Estructuralismu
azərbaycanca: Strukturalizm
беларуская (тарашкевіца)‎: Структуралізм
čeština: Strukturalismus
Ελληνικά: Δομισμός
English: Structuralism
Esperanto: Strukturismo
español: Estructuralismo
français: Structuralisme
हिन्दी: संरचनावाद
interlingua: Structuralismo
Bahasa Indonesia: Strukturalisme
日本語: 構造主義
한국어: 구조주의
lietuvių: Struktūralizmas
latviešu: Strukturālisms
македонски: Структурализам
മലയാളം: ഘടനാവാദം
ਪੰਜਾਬੀ: ਸੰਰਚਨਾਵਾਦ
português: Estruturalismo
română: Structuralism
slovenščina: Strukturalizem
српски / srpski: Структурализам
Basa Sunda: Strukturalisme
svenska: Strukturalism
Türkçe: Yapısalcılık
українська: Структуралізм
oʻzbekcha/ўзбекча: Strukturalizm
中文: 結構主義