Сняг

За селото в Южна България вижте Снежинка (село).
За пиесата от Валери Петров вижте Сняг (пиеса).

Сняг
Влак, придвижващ се по заснежен релсов път
Влак, придвижващ се по заснежен релсов път
Физични свойства
Плътност100 – 800 kg/m³
Механични свойства
Якост на опън0,0015 – 0,0035 MPa
Якост на натиск3 – 7 MPa
Топлинни свойства
Температура на топене0 °C
Коефициент на топлопроводност0,05 – 0,70 W/m.K
Електромагнитни свойства
Диелектрична константа1 – 3,2
Икономика
Цена
Свойствата на снега варират в широки граници в зависимост от неговата плътност, структура, възраст, влажност и други.
Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия · Вихър ·

Валежи

Сняг · Суграшица · Градушка
Снежни зърна · Леден дъжд · Скреж
Слана · Дъжд · Ръмеж
Роса · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха

 п  б   
Пресен сняг на Витоша

Снегът е валеж под формата на множество ледени кристали (снежинки) и образуваните от него натрупвания по земната повърхност.[1]

Жизненият цикъл на снега започва в атмосферата, където при подходящи условия се формират ледени кристали, те нарастват до размер в порядъка на милиметри, падат като валеж и се натрупват на земята, претърпяват структурни промени на място и накрая се стопяват, свличат или сублимират. Снежните бури възникват и се развиват, подхранвани от източници на атмосферна влага и студен въздух. Снежинките неклеират около малки частици в атмосферата, привличащи преохладени водни капчици, които замръзват в шестоъгълно оформени кристали. С натрупването на снега, той може да образува дебели преспи. С времето натрупаният сняг се трансформира чрез синтероване, сублимация и последователни цикли на топене и замръзване. На места, с достатъчно студен климат, който не позволява пълното разтопяване на снега през лятото, той може да образува ледници. В останалите случаи снегът се топи през топлия сезон, оттичайки се през реките и подхранвайки подземните води.

Основните райони със заснежаване са полярните области, северната половина на Северното полукълбо и високите планини с достатъчна влажност по целия свят. В Южното полукълбо, изключвайки Антарктика, снегът е ограничен главно до високопланинските зони.[2]

Снегът се отразява на различни дейности на хората, като транспорта (с необходимостта от почистване на пътища, самолетни крила и прозорци), селското стопанство (напоявайки земеделските култури), спорта и военното дело (влошавайки поведението на войниците и оборудването и затруднявайки придвижването им). Снегът засяга и екосистемите, създавайки изолиращ пласт през зимата, под който растения и животни по-лесно оцеляват в студа.[3]

Снеговалеж

Снеговалеж

Снегът се формира в облаци, които са част от по-големи метеорологични системи. В редки случаи, при много ниска температура и температурна инверсия, снежинки могат да се образуват и при ясно небе.[4] Физиката на развитието на снежните кристали в облаците е резултат от сложно съчетание на параметри, сред които влажността и температурата. Снеговалежите варират според географската ширина, надморската височина и други фактори, които оказват влияние на времето по принцип.

Образуване на снегоносни облаци

Снегоносните облаци най-често се формират в зони с ниско атмосферно налягане, които обикновено съчетават топъл и студен фронт. Два други местни източника на снегоносни облаци са езерните или морски бури и ефекта на високи планини.

Циклонална снежна буря

Извънтропическите циклони са области с ниско атмосферно налягане, които могат да предизвикват от заоблачаване и умерен снеговалеж до силни виелици.[5] През есента, зимата и пролетта атмосферата над континентите изстива достатъчно в цялата дебелина на тропосферата, така че да възникнат снеговалежи. В Северното полукълбо северната част на зоната с ниско налягане образува най-много сняг.[6]

Студените фронтове, предната част на придвижваща се маса студен въздух, могат да предизвикат фронтална снежна буря – зона на интензивна конвекция, когато повърхностната температура е близка до нулата. Създадената силна конвекция носи достатъчно влага за образуване на сняг на местата, през които преминава фронта, като снеговалежът е съчетан със силен вятър.[7] Този вид снеговалеж обикновено продължава не повече от 30 минути във всяка точка по пътя си, но движението на фронта може да покрие обширна територия. Фронталните бури могат да се формират на неголямо разстояние пред или зад самия фронт, като във втория случай могат да се съчетаят със система с ниско налягане или локални понижения на налягането, които действат подобно на типично преминаване на студен фронт. При развиване на снежни бури зад фронта не е необичайно преминаването на поредица линейни ивични бури в бърза последователност, разделени на разстояние 40 километра и преминаващи през една точка през около 30 минути. При значителни вертикални движения на въздуха бурята може да образува и кълбесто-дъждовни облаци, което да предизвика светкавици и гръмотевици.

Топлите фронтове също могат да предизвикат кратък снеговалеж, когато топлият и влажен въздух премине над въздушна маса с отрицателна температура и по границата между двете маси се образува валеж. В този случай често снеговалежът преминава в дъжд в топлата зона зад самия фронт.[7]

Студеният северозападен вятър над Горното езеро и езерото Мичиган създава езерна снежна буря

Езерните снеговалежи възникват при студени атмосферни условия, когато студена въздушна маса се придвижва нас големи пространства от по-топла езерна вода – тя нагрява долните пластове въздух, които издигат водна пара от езерото в студения въздух, тя замръзва и пада като валеж на подветрения бряг.[8] Подобен ефект се наблюдава и над морски заливи и други соленоводни басейни. Той се усилва, когато придвижващите се въздушни маси се издигат във височина над възвишения на подветрения бряг. Такова издигане може да създаде тесни, но много интензивни ивици с валеж, отлагайки много сантиметри сняг за всеки час с много голямо общо количество на снеговалежа.[9] Примери за пояси с интензивен езерен или морски снеговалеж са източните части на Големите езера, западните брегове на северна Япония и Камчатка, както и области край Черно море, Балтийско море, Каспийско море и части от северния Атлантически океан.[10]

Планинските снеговалежи се предизвикват от въздушни маси, които се издигат от вятъра по планински склонове, обикновено на големи планини. Издигащият се въздух е подложен на адиабатно охлаждане, което води до кондензация и валеж. Валежът отнема влажността от въздуха, който става сух при спускането си по подветрения склон.[11] Голямата интензивност на снеговалежа[12] и намаляващата температура при издигането[13] води до увеличаване на дълбочината на снега и неговата сезонна устойчивост с нарастване на надморската височина.[14]

Снежинки

Ранна класификация на снежинките[15]

Отделната снежинка се състои от приблизително 1019 водни молекули, които се присъединяват към нейното ядро с различна скорост и образувайки различни форми в зависимост от променливата температура и влажност на въздуха, през който снежинката пада по пътя си към земята. В резултат на това снежинките се различават една от друга, но имат подобни форми.[16][17][18]

Снежните кристали се образуват, когато малки свръхохладени облачни капчици с диаметър около 10 μm започват да замръзват. Такива капки могат да останат течни при температури под -18 °C, тъй като, за да замръзнат, няколко молекули в капката трябва случайно да се съберат в структура, подобна на кристалната решетка на леда. Тогава капката замръзва около това ядро. В по-топли облаци е нужно присъствието на аерозолна частица, която да послужи за ядро. Такава роля могат да играят частици глина, пустинен прах или биологична материя.[19] Изкуствените ядра могат да бъдат частици сребърен йодид и сух лед, каквито се използват за стимулиране на валежи при засяването на облаци.[20]

След първоначалното замръзване на капката, тя нараства в свръхнаситена среда – въздухът е наситен по отношение на леда, когато температурата е под нулата. Тогава капката расте чрез дифузия на водните молекули във въздуха по повърхността на ледения кристал. Тъй като водните капки са много по-многобройни от ледените кристали, кристалите могат да нараснат до стотици микрометри или до милиметри за сметка на водните капки чрез процеса на Бержерон-Финдайзер. Свързаното с това изчерпване на водната пара кара кристалите да растата за сметка на водни капки. Образуваните големи кристали са ефективен източник на валеж, тъй като те започват да падат, поради голямата си маса, и могат да се сблъскват и слепват в клъстери или агрегати. Получените агрегати, наричани снежинки, са вида ледени частици, които обикновено образуват снеговалежа.[21]

Въпреки че ледът е прозрачен, разсейването на светлината от стените на кристалите и дефектите в тяхната структура правят цвета на снега бял – заради дифузното отражение на целия спектър на светлината от малките ледени частици.[22]

Микрографските изследвания на хиляди снежинки, извършени от различни учени от Уилсън Бентли през 1885 година насама, показват голямо разнообразие от форми с подлежащи на класифициране повтарящи се структури,[23] като са наблюдавани и близко съответстващи си форми.[24]

Морфология на кристалната структура като функция на температурата и водонасищането[3]
Температурен
диапазон
Диапазон на
водонасищане
Видове снежни кристали
°C g/m3 под водонасищане над водонасищане
0 до -3,5 0,0 до 0,5 Масивни плочи Тънки плочи
Дендрити
-3,5 до -10 0,5 до 1,2 Масивни призми

Hollow prisms

Кухи призми
Игли
-10 до -22 1,2 до 1,4 Тънки плочи
Масивни плочи
Секторирани плочи
Дендрити
-22 до -40 1,2 до 0,1 Тънки плочи
Масивни плочи
Колони
Призми

Видове снеговалежи

1. Хапре – вид снеговалеж, при който се наблюдава плавно падане на снежинки без наличие на вятър.

2. Парле – вид снеговалеж, при който се наблюдава плавно падане на снежинки с наличие на вятър.

3. Стемсен – вид снеговалеж, при който се наблюдава бързо падане на снежинки без наличие на вятър.

4.Слейкд /злейкт/ - вид снеговалеж, при който се наблюдават снежинки, които падат на посоки, под въздействието на ураганен вятър.

Измерване

Ултразвуков сензор за измерване на дълбочина на сняг

Измерването на количеството замръзнала течност, падаща при снеговалеж, може да се изпълни посредством снегомер или с обикновен дъждомер с диаметър от 100 mm (пластмасов) или 200 mm (метален). При използване на обикновен дъждомер трябва да се премахне фунията и вътрешния цилиндър, за да може снегът да пада и да се събира във външния цилиндър. Може да се добави и антифризно вещество.

Разтопеният през пролетта сняг е значим воден източник за области в горещите климатични пояси, които са близо до планини, улавящи и задържащи зимен сняг. Значението расте, ако лятото е сухо и дълго. За такива места измерването на количеството сняг е от изключителна важност за градовете в полите на дадената планина. Често измервания се правят и посредством просто измерване на дълбочината на снега, което може да се извърши с прът. Подобно измерване обаче не дава представа за плътността и еквивалентната течност.

Най-големият снеговалеж за един сезон е измерен на връх Бейкър в Съединените щати през 19981999 г. – 28,96 m, което надминава предишния рекордьор връх Рейнър, Вашингтон, който през 1971 – 1972 получава 28,5 m сняг. Дневният рекорд е измерен при езерото Силвър в Съединените щати през 1921 година – 1,93 m.

други езици
Afrikaans: Sneeu
Alemannisch: Schnee
አማርኛ: አመዳይ
aragonés: Nieu
Ænglisc: Snāw
العربية: ثلج
asturianu: Ñeve
Aymar aru: Khunu
azərbaycanca: Qar
تۆرکجه: قار
башҡортса: Ҡар
Boarisch: Schnää
žemaitėška: Snėigs
беларуская: Снег
беларуская (тарашкевіца)‎: Сьнег
भोजपुरी: बर्फबारी
বাংলা: তুষার
brezhoneg: Erc'h
bosanski: Snijeg
буряад: Саһан
català: Neu
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Suók
нохчийн: Ло
ᏣᎳᎩ: ᎤᎾᏥ
Tsetsêhestâhese: Hésta'se
کوردی: بەفر
čeština: Sníh
Чӑвашла: Юр
Cymraeg: Eira
dansk: Sne
Deutsch: Schnee
Zazaki: Vewre
डोटेली: हिउँ
Ελληνικά: Χιόνι
emiliàn e rumagnòl: Naiv
English: Snow
Esperanto: Neĝo
español: Nieve
eesti: Lumi
euskara: Elur
estremeñu: Ñevi
فارسی: برف
suomi: Lumi
Võro: Lumi
føroyskt: Kavi
français: Neige
Frysk: Snie
Gaeilge: Sneachta
贛語:
Gàidhlig: Sneachd
galego: Neve
Avañe'ẽ: Ro'yrypy'a
ગુજરાતી: હિમવર્ષા
Gaelg: Sniaghtey
客家語/Hak-kâ-ngî: Siet
עברית: שלג
हिन्दी: हिम
hrvatski: Snijeg
Kreyòl ayisyen: Lanèj
magyar:
Հայերեն: Ձյուն
interlingua: Nive
Bahasa Indonesia: Salju
Interlingue: Nive
Ido: Nivo
íslenska: Snjór
italiano: Neve
ᐃᓄᒃᑎᑐᑦ/inuktitut: ᐊᐳᑦ
日本語:
Basa Jawa: Salju
ქართული: თოვლი
Kabɩyɛ: Ɖomba mʋlʋm
қазақша: Қар
한국어: 눈 (날씨)
Перем Коми: Лым
कॉशुर / کٲشُر: شیٖن
kurdî: Berf
Кыргызча: Кар
Latina: Nix
Ladino: Inyeve
Lëtzebuergesch: Schnéi
лезги: Жив
Limburgs: Snieë
lumbaart: Neu
lingála: Neje
lietuvių: Sniegas
latviešu: Sniegs
мокшень: Лов
Malagasy: Oram-panala
олык марий: Лум
македонски: Снег
മലയാളം: ഹിമം
монгол: Цас
मराठी: हिमवर्षा
Bahasa Melayu: Salji
မြန်မာဘာသာ: နှင်း
эрзянь: Лов
Nāhuatl: Cepayahuitl
Napulitano: Neva
Nedersaksies: Snee
नेपाली: हिउँ
नेपाल भाषा: च्वापु गायु
Nederlands: Sneeuw
norsk nynorsk: Snø
norsk: Snø
Sesotho sa Leboa: Lehlwa
Diné bizaad: Yas
occitan: Nèu
ਪੰਜਾਬੀ: ਬਰਫ਼ (ਵਰਖਾ)
Deitsch: Schnee
polski: Śnieg
Piemontèis: Fiòca
پنجابی: برف پیناں
پښتو: واوره
português: Neve
Runa Simi: Rit'i
română: Zăpadă
armãneashti: Neauâ
русский: Снег
русиньскый: Снїг
саха тыла: Хаар
sicilianu: Nivi
Scots: Snaw
سنڌي: برف باري
srpskohrvatski / српскохрватски: Snijeg
සිංහල: හිම
Simple English: Snow
slovenčina: Sneh
slovenščina: Sneg
chiShona: Sinowo
shqip: Dëbora
српски / srpski: Снијег
Basa Sunda: Salju
svenska: Snö
Kiswahili: Theluji
ślůnski: Śńyg
తెలుగు: మంచుగళ్లు
тоҷикӣ: Барф
ไทย: หิมะ
Tagalog: Niyebe
Türkçe: Kar
татарча/tatarça: Кар
українська: Сніг
اردو: برف باری
oʻzbekcha/ўзбекча: Qor
vèneto: Neve
vepsän kel’: Lumi
Tiếng Việt: Tuyết
walon: Nive
Winaray: Nyebe
მარგალური: თირი
ייִדיש: שניי
Vahcuengh: Nae
中文:
文言:
Bân-lâm-gú: Seh
粵語: