Скити

Саки пренасочва насам. За други значения вижте Саки (пояснение).

Скития (1 век пр.н.е)
Скитски бойци, нарисувани върху чаша, намерена в кургана Кул'Оба край Керч (Национален Ермитаж, Санкт Петербург)
„Бой на скити и славяни“,
В.М. Васнецов, 1881

Скитите (в Средна Азия известни под етнонима сака) са исторически народ от иранската група.[1]

Той се състоял от номадски племена, в различни исторически периоди обитавали обширни територии между Западна Монголия, Средна Азия, дори Североизточна България.

Най-значимите скитски племена, познати ни от антични източници, населявали земите между реките Днепър и Дон. Подчинените от тях народи, живеещи в периферните райони на Източноевропейските степи, също били наричани скити, но те всъщност не говорели ирански езици.

Византийският емисар Приск, който се срещал с хунския вожд Атила, неколкократно нарича сподвижниците му „скити“. Това е причина някои учени да предполагат, че някои хунски племена са били от скитски произход.

Тъй като засега не е открита скитска писменост, огромната част от познанията ни относно скитите идват от древногръцки и римски източници.

Скитите били организирани в мрежа от конни племена, владеещи голяма част от степните райони на Евразия. Поселенията им достигали до Североизточен Казахстан. Те били управлявани от близкородствена племенна аристокрация. По традиция аристократите били погребвани в кургани. Погребалните камери в тях били изградени от дъски от европейска лиственица (Larix decidua), което вероятно е било дърво от специално ритуално значение, тъй като е единственото иглолистно дърво в Европа, на което окапват игличките през зимата, т.е. подобно на широколистните дървета сменя листата си, и по този начин символизира прераждането. Погребения като това в Пазърък, в Алтайските планини, са разкрили впечатляващо добре запазени в леда скитски мумии, една от които е „Ледената девойка“ от 5 век пр.н.е..

Били особено известни с уменията си на стрелци с лък, поради което много скити били взимани като наемници сред съседните народи. Въз основа на археологически находки, някои учени предполагат, че скитските жени-воини са послужили за основа на древногръцкия мит за амазонките.

Някои разкрити гробове от културата Пазърък потвърждават частично това предположение. Намерени са били скелети на мъж и жена, и двамата в пълно бойно снаряжение. Всичко това навежда на мисълта, че определени жени, обикновено млади и неомъжени, са били част от воинското съсловие.

История

Макар и все още да няма неоспорими доказателства за произхода и миграциите на скитите към Кавказ и Украйна, традиционно се приема че скитският етнос и култура се формират в Централна Азия и се разселва на запад между 800 г. пр.н.е. и 600 г. пр.н.е.. Движението на тези народи към Европа се развива основно в два ръкава. Първият преминава през земите южно от Каспийско море. Именно тези преселници от VII-VI в.пр.н.е. стават известни в гръцките източници под името „скити“. Вторият път на преселение преминава северно от Каспийско море. Тези средноазиатски преселници най-общо се определят в науката под иранското название саки. И в двата случая става дума за народи с общ произход. Отбелязването им като скити и саки е условно и цели единствено правилната им ориентация към времето.

Основната информация по темата, освен от археологическите проучвания, идва от старогръцки източници. Омир нарича скитите „доячи на кобили“, а Херодот ги описва по-детайлно: с подплатени панталони, затъкнати в ботушите, и с отворени туники. Яздели без стремена и седло, а само с потник (парче плат на гърба на коня, против протриване при езда). Според Херодот източните скити (сака) употребявали опияняващи семена чрез хвърляне в огъня (вероятно марихуана или друг вид коноп), макар твърдението да е неясно. Все пак подобна практика може да се свърже с един от клоновете на саките, а именно тези, които персите наричат „хаумаварга“. Скитите използвали особено опасни стрели с шипове. Според римски източници те се хранели с кръв от конете си. Вярва се, че те първи обяздили коня и го използвали в бой.

Скитският философ Анахарс посетил Атина през 6 век пр.н.е., а мъдростта му станала легендарна. От 5 век пр.н.е. до 3 век пр.н.е. скитските племена изживели съществен подем. Когато Херодот пишел своите „ Истории“, гърците различавали ''Велика Скития'', в район започващ на двайсет дни езда от река Дунав, през украинските степи и до долния Дон, от ''Малка Скития'', която е днешната Добруджа. Оттогава река Дон (в древността наричана Танаис) станала основен търговски маршрут. Скитите печелели основно от търговията с роби, а също изнасяли жито, добитък и сирене към Гърция, през гръцките колонии по Северното Черноморие.

С военната си кампания от 339 г. пр.н.е., македонският владетел Филип II прекъснал тези връзки.

Макар античните източници да твърдят, че скитите „изчезнали“ около 1 век пр.н.е., римските историци продължават да използват този етноним, за обозначение на всички конни племена, нахлуващи в Европа. Сарматските военни съюзи превземат скитското пространство северно от Черно море. Според установените от науката данни, сарматите, аланите и осетинците са наследници на сакските племена, родствени с т.нар. исторически скити. Осетинците са ираноезичен народ в Европа. Основните два диалекта са иронски и дигорски. Осетинският език спада към източноиранските езици и съдържа някои близки паралели с авестийския.

Скитите се споменават дори и от ирландски легенди, писани в християнския период.

други езици
Afrikaans: Skitiërs
aragonés: Scitas
Ænglisc: Sciþþia
العربية: سكوثيون
azərbaycanca: Skiflər
تۆرکجه: ساکالار
беларуская: Скіфы
беларуская (тарашкевіца)‎: Скіфы
brezhoneg: Skited
bosanski: Skiti
català: Escites
کوردی: سەکاکان
qırımtatarca: Skitler
čeština: Skytové
dansk: Skyter
Deutsch: Skythen
Zazaki: İskıti
Ελληνικά: Σκύθες
English: Scythians
Esperanto: Skitoj
español: Pueblos escitas
eesti: Sküüdid
euskara: Eszitiar
فارسی: سکاها
suomi: Skyytit
français: Scythes
Frysk: Skyten
Gaeilge: Scitiaigh
עברית: סקיתים
हिन्दी: स्किथी लोग
hrvatski: Skiti
magyar: Szkíták
Հայերեն: Սկյութներ
interlingua: Scytha
Bahasa Indonesia: Bangsa Skithia
italiano: Sciti
日本語: スキタイ
ქართული: სკვითები
қазақша: Скифтер
한국어: 스키타이족
Кыргызча: Скифтер
Latina: Scythae
lietuvių: Skitai
latviešu: Skiti
монгол: Скиф
मराठी: शक
Nederlands: Scythen
Ирон: Скифтæ
polski: Scytowie
پنجابی: سکیتھی لوک
português: Citas
română: Sciți
русский: Скифы
sicilianu: Sciti
srpskohrvatski / српскохрватски: Skiti
Simple English: Scythians
slovenčina: Skýti
slovenščina: Skiti
shqip: Skithët
српски / srpski: Скити
svenska: Skyter
Tagalog: Eskito
Türkçe: İskitler
татарча/tatarça: Skiflar
українська: Скіфи
اردو: سکوتی
oʻzbekcha/ўзбекча: Skiflar
Tiếng Việt: Người Scythia
中文: 斯基泰人