Седем царе на Рим

Древен Рим Тази статия е част от сериите за Древен Рим.
Периоди
Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат Западна империя	Доминат Източна империя

Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат	Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конницата	Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор	Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии	Римско право Римско гражданство Imperium

Според легендата преди основаването на Римската Република, Рим е бил управляван от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е. от 7-на царе (на латински: rex, regis). Според съчиненията на Тит Ливий това са били:

След тях идва ред на консули и диктатори от 509 г. пр.н.е. до 29 г. пр.н.е.

Според традицията Рим е основан в 753 г. пр.н.е. от близнаците Ромул и Рем, синове на весталката Рея Силвия и на бога Марс. Те са също така потомци на Еней и на троянските бежанци, чиято история по-късно разказва Вергилий в епическата поема „Енеида“. Ромул убива Рем и става първият римски цар.

Последните трима царе носят етруски имена, с което доказват, че Рим е управляван в този период от представители на късната етруска цивилизация.

Последният цар е изгонен от гражданите и заменен с републиканско управление. Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската Република в 509 г. пр.н.е. се разглежда като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии.