Свобода на вероизповеданието

Декларация на правата на човека и гражданина от времето на Френската революция. В нея се посочва, че човек има право да избира и изповядва религия, стига това да не е за сметка на обществения ред

Свободата на религията и вярата e принцип поддържащ свободата на личен избор на религия и вяра (между 19 големи религии и 270 големи религиозни групи в света[1]), както и свободата да не се изповядва никоя религия или вяра, ако човек е атеист.

Свободата на религията и вярата се изразява в правото всеки човек да избира, приема, както и променя своята религия или убеждения. Това е едно от основните човешки права и е залегнало в Декларацията върху човешките права, приета от ООН през 1948 г. Също тук се има предвид и че не може да има намеса като насилие или принуда за приемането на дадена религия и/или вярване(ия).

Това е и свободата да се изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали, или чрез отказ от такива. Съвременните демокрации считат правото на свобода на религията за естествено, благодарение на разбирането, че всички хора се раждат свободни и равноправни. Това право е лично и неотменимо. То се гарантира в международното право и вътрешното право на Република България.

В България това право се подкрепя от конституцията на България, както и конкретно от Закона за вероизповеданията.

други езици
Alemannisch: Religionsfreiheit
Esperanto: Religia libereco
føroyskt: Trúarfrælsi
עברית: חופש דת
Bahasa Indonesia: Kebebasan beragama
íslenska: Trúfrelsi
日本語: 信教の自由
한국어: 종교의 자유
Bahasa Melayu: Kebebasan beragama
Nederlands: Godsdienstvrijheid
norsk nynorsk: Religionsfridom
srpskohrvatski / српскохрватски: Sloboda religije
Simple English: Freedom of religion
slovenščina: Verska svoboda
српски / srpski: Sloboda vjeroispovjesti
Kiswahili: Uhuru wa dini
Tiếng Việt: Tự do tín ngưỡng
中文: 宗教自由
Bân-lâm-gú: Chong-kàu ê chū-iû
粵語: 宗教自由