Рубикон

Рубикон
Fiume rubicone by stefano Bolognini.JPG
Устието на Рубикон при град Белария
LocationRubicon.PNG
Разположение на река Рубикон
Общи сведения
Дължина29 km
Начало
МястоСоляно ал Рубиконе
Устие
МястоАдриатическо море
Координати12.473° и. д.
Рубикон в Общомедия

Рубикон (на латински: Rubico, на италиански: Rubicone, Рубиконе) е река в Италия, на Апенинския полуостров, която се влива в Адриатическо море на север от град Римини при град Белария. Извира близко до град Соляно ал Рубиконе. Дължина 29 км. До 42 г. пр. Хр. служи за граница между Италия (на юг) и римската провинция Цизалпийска Галия (на север).

Известна е в историята предимно с израза "Alea iacta est" - букв. "жребият е хвърлен", което значи да вземеш решение от което няма връщане назад. По времето когато Юлий Цезар бил проконсул, по закон проконсула имал право да оглавява войската само до пределите на Италия. Когато той пресича Рубикон през 49 г. пр. Хр., по всеобщо мнение на 10 януари, той нарушава закона и военният конфликт става неизбежен. Според Светоний изрича известната фраза "Аlea iacta est" ("жребият е хвърлен").

С пресичането на реката започва гражданска война, в която генерал Помпей Велики защитава правата на Сената. В средата на I вл пр. Хр. Римската република преживява вътрешен катарзис. Едновременно с големите успехи в завоевателните походи, вътре в републиката назряват проблеми в управлението. Римският сенат е затънал в политически дрязги, което кара спечелилите си в завоевателните походи славата римски военачалници да се замислят за отказ от републиканските ценности и преминаването към диктатура или монархия.

Гай Юлий Цезар е един от тези успели във военната и политическата сфера хора, които не просто открито подкрепят идеята за централизиране на властта, но и самият той не крие, че няма нищо против да я съсредоточи в свои ръце.

През 62 г. пр. Хр. в Рим е формиран т.нар. триумвират – фактически Римската република се управлявала от тримата най-амбициозни политици и военачалници – Гней Помпей, Марк Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Крас печели славата си с потушаването на въстанието на Спартак. Помпей пък си е заслужил името с победите в Изтока. И двамата са с амбиции за еднолични владетели, но поединично нямат необходимите сили, за да се противопоставят на сената. Цезар в този момент е по-скоро политик, който успява да склони към съюз открито враждуващите Помпей и Крас. Перспективите му той самият да вземе властта в този момент са значително по-скромни.

Ситуацията се променя, когато водените от Цезар войски спечелват седемгодишната Галска война. Славата на Цезар като пълководец вече е като на Помпей, а освен това на своя страна бъдещият диктатор вече има и лична войска, вярна само на него. А това се смята за доста солиден аргумент в политическата борба.

Цезар срещу Помпей

През 53 г. пр. Хр. Крас загива в Месопотамия. От този момент насетне въпросът вече е кой от двамата равностойни противници – Помпей или Цезар – ще успее да стане едноличен владетел в Рим. В продължение на няколко години противниците се опитват да съхранят крехкото равновесие, за да се избегне избухването на гражданска война. И Помпей, и Цезар разполагат с верни само на тях легиони, но те се намират в завоюваните провинции. По закон, никой пълководец нямал право да прекосява границите на Италия начело на войска, ако по това време не се водят активни бойни действия на територията на самата Италия. Нарушилият този закон се обявявал за “враг на Отечеството”.

През есента на 50 г. пр. н.е. кризата в отношенията между Помпей и Цезар достига кулминационната си точка. След като не успяват да се договорят за “сферите на влияние” двете страни започват да се готвят за решителна схватка. В началото римският сенат поддържа неутрална позиция, но впоследствие привържениците на Помпей накланят везните в негова полза. Сенатът отказва да продължи пълномощията на Цезар като проконсул на Галия, което пък го лишава от правото да командва легионите. В същото време Помпей, имащ на своя страна собствените си легиони, се обявява за защитник на републиката от узурпатора Цезар.

На 1 януари 49 г. пр. Хр. сенатът обявява в Италия военно положение и назначава Помпей за главнокомандващ. Възлага му се задачата да прекрати политическото противопоставяне в републиката. Зад тази формулировка се крие всъщност задачата да накара Цезар да сложи оръжие и да предаде пълномощията си на проконсул на Галия. Започват и военни приготовления, в случай, че Цезар откаже да изпълни разпорежданията на сената. Цезар изявява готовност да предаде военната си власт, но ако на същата постъпка се реши и Помпей. Сенатът отхвърля това му условие.

други езици
Afrikaans: Rubicon
العربية: روبيكوني
беларуская: Рубікон
català: Rubicó
Cebuano: Fiume Uso
čeština: Rubikon
Чӑвашла: Рубикон
Cymraeg: Afon Rubicon
dansk: Rubicon
Deutsch: Rubikon
Ελληνικά: Ρουβίκωνας
English: Rubicon
Esperanto: Rubikono
español: Río Rubicón
euskara: Rubikon
فارسی: روبیکن
suomi: Rubikon
français: Rubicon
Frysk: Rubikon
עברית: רוביקון
hrvatski: Rubikon
Հայերեն: Ռուբիկոն
Bahasa Indonesia: Rubicon
italiano: Rubicone
日本語: ルビコン川
ქართული: რუბიკონი
한국어: 루비콘강
Latina: Rubico
lietuvių: Rubikonas
latviešu: Rubikona
norsk nynorsk: Rubicon
norsk: Rubicon
occitan: Rubicon
polski: Rubikon
português: Rio Rubicão
română: Rubicon
русский: Рубикон
sicilianu: Rubbiconi
Scots: Rubicon
srpskohrvatski / српскохрватски: Rubikon
Simple English: Rubicon
slovenčina: Rubikon
slovenščina: Rubikon
српски / srpski: Рубикон
svenska: Rubicon
Tagalog: Rubicon
Türkçe: Rubicon
українська: Рубікон
vèneto: Rubicone
Tiếng Việt: Sông Rubicon
中文: 卢比孔河