История

Титлата съществува от ранното Средновековие и до края на XIII век принадлежи на владетелите на Уелс – княжество, намиращо се на запад от Британия. Последният независим принц на Уелс е Лиуелин ап Грифид (наричан също Лиуелин Последни), племенник на Лиуелин Велики.

Англичаните завладяват Уелс през 1282 г., когато крал на Англия е Едуард I. За да утвърди властта на английската корона, кралят приема условието на покорените уелски князе за приемане на васалната зависимост – принцът на Уелс да бъде местен по рождение и да не говори английски. Едуард I обаче прилага хитрост – прави своя син (бъдещия Едуард II) уелски принц на 7 февруари 1301 г., когато той е още невръстно бебе и освен това отговаря на условието, тъй като е роден в замъка на Карнарвън, Уелс. Тази традиция – първородният кралски син да получава титлата „принц на Уелс“ – е все още валидна.