Периодична система

Менделеев, портрет на Иля Репин (1885 г.)
Един от вариантите на периодичната таблица на Менделеев

Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) е таблично подреждане и класификация на всички химически елементи по техния атомен номер (брой протони), електронна конфигурация, и повтарящи се химични свойства. Таблицата е графичен израз на периодичния закон, открит и публикуван от руския химик Дмитрий Менделеев през 1869 г. с цел да илюстрира периодичните тенденции в свойствата на известните тогава елементи. Така той прогнозира някои свойства на тогава неизвестните още химични елементи в празнините на таблицата. Повечето от неговите прогнози се оказват точни. В първоначалния си вариант таблицата е представяла свойствата на елементите в зависимост от атомното им тегло (в съвременната интерпретация това е атомната маса). С развитие на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите не е атомната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон.

Преди Менделеев са предлагани стотици варианти на изобразяване на периодичната система с аналитични криви, таблици, геометрични фигури и др.)[1]. В съвременния вариант на системата тя се свежда до двуизмерна таблица, в която всеки стълб (колона) се нарича група и определя елементи с подобно поведение и свойства, а редовете се наричат периоди и съдържат елементи с един и същ брой електронни обвивки или слоеве. Като цяло, в рамките на един ред (период) елементите започват с металите отляво, и завършват с неметали отдясно. Шест групи имат имена, както и номера: например, група 17 са халогените, а група 18 благородните газове.

Всеки елемент в таблицата има точно определен пореден номер – Z равен на броя протони в атомното ядро и точно определени координати в периодичната система – период и група. Между мястото на елемента в периодичната система (съответно строежа на атомите му) и неговия химичен характер съществува зависимост. Тя може да се използва, за да се предвиди химичният характер на елемента, простите му вещества и на съединенията му. Първите 94 елемента съществуват в природата естествено, въпреки че някои са открити само в малки количества, синтезирани в лаборатории преди да са открити в природата.

други езици
Acèh: Drah kimia
Afrikaans: Periodieke tabel
Alemannisch: Periodensystem
العربية: جدول دوري
asturianu: Tabla periódica
Boarisch: Periodnsystem
беларуская (тарашкевіца)‎: Пэрыядычная сыстэма хімічных элемэнтаў
বিষ্ণুপ্রিয়া মণিপুরী: পর্যায় সারণী
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Nguòng-só ciŭ-gĭ-biēu
Cymraeg: Tabl cyfnodol
ދިވެހިބަސް: ޕީރިއަޑިކް ތާވަލު
Esperanto: Perioda tabelo
Gàidhlig: Clàr pillteach
ગુજરાતી: આવર્ત કોષ્ટક
客家語/Hak-kâ-ngî: Ngièn-su chû-khì-péu
Fiji Hindi: Periodic table
Bahasa Indonesia: Tabel periodik
íslenska: Lotukerfið
日本語: 周期表
Gĩkũyũ: Metha Njokereri
한국어: 주기율표
lumbaart: Taula periodica
Baso Minangkabau: Tabel periodik
Bahasa Melayu: Jadual berkala
Plattdüütsch: Periodensystem
नेपाल भाषा: तत्त्वमां
Nederlands: Periodiek systeem
norsk nynorsk: Periodesystemet
Papiamentu: Mesa periodiko
Piemontèis: Tàula periòdica
português: Tabela periódica
tarandíne: Tavele Periodiche
srpskohrvatski / српскохрватски: Periodni sistem elemenata
Simple English: Periodic table
српски / srpski: Периодни систем
Sranantongo: Periodiki sistemi
Basa Sunda: Tabél periodik
Kiswahili: Mfumo radidia
Türkçe: Periyodik tablo
oʻzbekcha/ўзбекча: Kimyoviy elementlar davriy sistemasi
Tiếng Việt: Bảng tuần hoàn
West-Vlams: Periodiek système
Bân-lâm-gú: Chiu-kî-piáu