Пенеплен

Аерофотография на почти равния и потънал пенеплен на островите Белчер в залива Хъдсън, Канада. Пенепленът преминава през няколко гънки.
Долината на река Канистео в щата Ню Йорк, САЩ. Далечните върхове представляват остатъците от пенеплен, който е бил повдигнат. Тук неравният релеф е бил загладен от ледникова дейност.

Пенеплен (от латинското paene – „почти“ и английското plain – „равнина“) в геоморфологията и геологията представлява равнина, образувана в резултат от продължителна ерозия.[1] Често с термина се обозначава и предпоследният етап на флувиална ерозия през времена на мащабна тектонска дейност.[2] Пенеплените понякога се свързват с теорията на цикличната ерозия на Уилям Морис Дейвис.[3] Пенеплените често са покрити от кора на химическо изветряне, дебелината на която може да достига десетки метри.

Съществуването на пенеплени като природен процес е съпътствано с противоречия, поради липсата на съвременни примери и непостоянност при идентифицирането на реликтовите образци.[2][4] Според някои определения, пенеплените деградират до нивото на морското равнище, но в други, това условие не се споменава.[4]

Докато за пенеплените се счита, че се образуват обикновено близо до морското равнище, също така се предполага, че пенеплените могат да се образуват на по-голяма височина, ако мащабна седиментация повдига локалната основа значително[5] или ако речната мрежа е блокирана от тектонска деформация.[6] Пенеплените на Пиренеите и Тибетското плато онагледяват тези два случая съответно.[5][6]

Често срещано погрешно схващане за пенеплените е, че те трябва да са равни.[4] Всъщност, някои пенеплени могат да бъдат хълмисти, тъй като отразяват неравно дълбоко изветряне.[7][8]

Някои учени смятат, че пенеплените често са със смесен произход, тъй като вероятно са били оформени по време на периоди на влажен климат, както и такива на пустинен и полупустинен климат. Дългият период, през който еволюират някои пенеплени, означава различни климатични влияния.[9] Според същите учени, морската абразия и ледниковата ерозия са сред процесите, които могат да оформят пенеплени.[9][10]

Повдигането на пенеплен от основното му ниво често води до нова ерозия.[11] Ерозията на пенеплените от ледници в щитови региони е ограничена.[12][13]

Силикатизацията на повърхността на пенеплен, изложен на субтропичен или тропичен климат за достатъчно дълго време, може да го защити от ерозия.[12]

  • Източници

Източници

  1. Научно-технический энциклопедический словарь. Пенеплен.
  2. а б Phillips, Jonathan D. (2002), „Erosion, isostatic response, and the missing peneplains“, Geomorphology, т. 45, No. 3 – 4. Elsevier, 15 юни 2002, с. 225 – 241. doi 10.1016/S0169-555X(01)00156-8.
  3. Chorley, R.J. (1973). The History and Study of Landforms or The Development of Geomorphology. Vol. Two: The Life and Work of William Morris Davis, Methuen.
  4. а б в Migoń, Piotr. Peneplain. // Encyclopedia of Geomorphology. 2004. с. 771 – 772.
  5. а б Babault, Julien и др. Origin of the highly elevated Pyrenean peneplain. // Tectonics 24. 2005. DOI:10.1029/2004TC001697.
  6. а б Yang, Rong и др. In situ low-relief landscape formation as a result of river network disruption. // Nature 520. 2015. DOI:10.1038/nature14354. с. 526 – 530.
  7. Green, Paul F. и др. Stratigraphic landscape analysis, thermochronology and the episodic development of elevated, passive continental margins. // Geological Survey of Denmark and Greenland Bulletin 30. 2013. с. 18.
  8. Lidmar-Bergström, Karna и др. Stratigraphic Landscape Analysis and geomorphological paradigms: Scandinavia as an example of Phanerozoic uplift and subsidence. // Global and Planetary Change 100. 2013. DOI:10.1016/j.gloplacha.2012.10.015. с. 153 – 171.
  9. а б Fairbridge, Rhodes W. и др. Cratonic erosion unconformities and peneplains. // The Journal of Geology 88 (1). 1980. DOI:10.1086/628474. с. 69 – 86.
  10. Miller, A.A.. The origin of the South Ireland Peneplane. // Irish Geography 3 (2). 1955. DOI:10.1080/00750775509555491. с. 79 – 86.
  11. Orme, Anthony R.. The Rise and Fall of the Davisian Cycle of Erosion: Prelude, Fugue, Coda, and Sequel. // Physical Geography 28 (6). 2007. DOI:– 3646.28.6.474 10.2747/0272 – 3646.28.6.474. с. 474 – 506.
  12. а б Fairbridge, Rhodes W.. Cyclical patterns of exposure, weathering and burial of cratonic surfaces, with some examples from North America and Australia. // Geografiska Annaler 70 A (4). 1988. с. 277 – 283.
  13. Lidmar-Bergström, Karna. A long-term perspective on glacial erosion. // Earth Surface Processes and Landforms 22. 1997. с. 297 – 306.
други езици
brezhoneg: Argompezenn
català: Peneplà
čeština: Parovina
Deutsch: Rumpffläche
English: Peneplain
Esperanto: Peneplano
español: Penillanura
euskara: Penezabaldi
فارسی: دشت‌گون
suomi: Peneplaani
français: Pénéplaine
Հայերեն: Պենեպլեն
ქართული: პენეპლენი
қазақша: Пенеплен
한국어: 준평원
Nederlands: Schiervlakte
norsk nynorsk: Peneplan
norsk: Peneplan
polski: Peneplena
português: Peneplanície
русский: Пенеплен
svenska: Peneplan
Türkçe: Peneplen
українська: Пенеплен
中文: 準平原