Отит

Отитът (на латински: Otitis) е диагноза, с която се означава наличието на възпалителен процес в областта на ушите. Според своята топология, отитът може да бъде:

  • външен (на латински: Otitis externa) – засяга ушната мида и външния слухов канал;
  • среден( на латински: Otitis media) – засяга тъпанчето и слуховите костици;
  • вътрешен (на латински: Otitis interna) – засяга кохлеарния апарат.

Според динамиката на протичане, отитът може да бъде:

Нормално ухо

Външен отит

Външният отит по правило възниква първично, вследствие на травми на главата и ушната мида, простуда и др.

Етиология и патогенеза

Настъпва локален имунен срив. Бурно се развиват условно патогенните микроорганизми, които постоянно обитават външния слухов канал, но не могат да предизвикат заболяване при здрави хора.

Признаци

  • зачервяване и оток на ушната мида;
  • обилно отделяне на рядка ушна кал;
  • сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото;
  • слаби болки;
  • намаляване на слуха.

Лечение

Външният отит лесно се разпознава и се лекува бързо. Предписват се комбинирани капки за уши, които съдържат: антибактериални и антимикотични антибиотици; циклооксигеназни инхибитори, за подтискане на възпалителната реакция и локални анестетици, за премахване на чувството на дразнене – Отипакс(Otipax).

други езици
Acèh: Tungkiëk
Aymar aru: Jinchu usu
English: Otitis media
español: Otitis media
Հայերեն: Ականջահոսք
Bahasa Indonesia: Radang telinga tengah
italiano: Otite media
日本語: 中耳炎
한국어: 중이염
português: Otite média
Runa Simi: Rinri nanay
română: Otită
русский: Средний отит
srpskohrvatski / српскохрватски: Zapaljenje srednjeg uva
Kiswahili: Uvimbe wa sikio
Tiếng Việt: Viêm tai giữa
中文: 中耳炎