Одрин

Адрианопол пренасочва насам. За града в Епир вижте Дринопол.

Одрин
Edirne
Селим джамия – символът на града
Селим джамия – символът на града
Турция
41.6781° с. ш. 26.5594° и. д.
Одрин
Мармара
41.6781° с. ш. 26.5594° и. д.
Одрин
Одрин
41.6781° с. ш. 26.5594° и. д.
Одрин
СтранаФлаг на Турция Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина26 m
Население (2009)156 155 души
Пощенски код22
Телефонен код284
Официален сайтhttp://www.edirne.gov.tr/
Одрин в Общомедия
Edirne Turkey Provinces locator.gif

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, на турски: Edirne, Едирне, на гръцки: Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис) е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция. Градът е административен център на едноименния вилает и има славата на отличен университетски център.

Тракийският университет е един от най-добрите в страната. Функционира от 80-те години на миналия век и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

Всички основни улици в Одрин започват от централния площад, който е заобиколен от три имперски джамии – Селимие, Уч Шерефели и старата джамия Талат Паша Булвари.

В Одрин има две български църкви, от които действащи и до днес са „Свети Георги“ от 1880 г. и „Св. св. Константин и Елена“, построена през 1869 г.

История

Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него – Адрианополис, на гръцки Адрианов град. Преди да бъде завладян от римляните градът е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство. Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души. Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на съвременна провинция със същото име.

Градът е известен с джамията на султан Селим II.

В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 цар Калоян разгромява тежко въоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I.

Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град.[1]

През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив. От Одрин има отклонения към Дедеагач на Егейско море.[2]

В новата история особено значение има обсадата на Одрин по време на Балканската война (1912 – 1913). Гарата на Одрин Караагач е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на 29 октомври 1912 г. На 13 март 1913, крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.

В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище[3] прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия с пансион[4], българска католическа гимназия на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.[5] До 1913 г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на Българската Екзархия, в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „Свети Георги“ и „Св.Св.Константин и Елена“. Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи Междусъюзническата война и после след 1920 г. В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м. източно от знаменитата джамия „Селимие“.

други езици
Аҧсшәа: Едирне
Acèh: Edirne
адыгабзэ: Эдирне
Afrikaans: Edirne
Akan: Edirne
Alemannisch: Edirne
አማርኛ: ኤዲረን
aragonés: Andrianoplin
Ænglisc: Adrianopolis
العربية: أدرنة
asturianu: Edirne
авар: Эдирне
azərbaycanca: Ədirnə
تۆرکجه: ادیرنه
башҡортса: Әдирнә
Boarisch: Edirne
žemaitėška: Edirnė
беларуская: Эдырнэ
беларуская (тарашкевіца)‎: Эдырнэ
bamanankan: Edirne
brezhoneg: Edirne
bosanski: Edirne
буряад: Эдирне
català: Edirne
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Edirne
нохчийн: Эдирне
qırımtatarca: Edirne
čeština: Edirne
словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ: Адрїанополь
Чӑвашла: Эдирне
Cymraeg: Edirne
Deutsch: Edirne
Zazaki: Edirne
dolnoserbski: Edirne
Ελληνικά: Αδριανούπολη
English: Edirne
Esperanto: Edirne
español: Edirne
eesti: Edirne
euskara: Edirne
estremeñu: Edirne
فارسی: ادرنه
suomi: Edirne
français: Edirne
arpetan: Edirne
Nordfriisk: Edirne
Frysk: Edirne
Gaeilge: Edirne
Gagauz: Edirnä
Gàidhlig: Edirne
galego: Edirne
Gaelg: Edirne
עברית: אדירנה
हिन्दी: एडिरने
hrvatski: Edirne
hornjoserbsce: Edirne
Հայերեն: Ադրիանապոլիս
Bahasa Indonesia: Edirne
Iñupiak: Edirne
ГӀалгӀай: Эдирне
íslenska: Edirne
italiano: Edirne
日本語: エディルネ
Basa Jawa: Edirne
ქართული: ედირნე
Qaraqalpaqsha: Edirne
Адыгэбзэ: Эдирне
Kongo: Edirne
Gĩkũyũ: Edirne
қазақша: Эдирне
한국어: 에디르네
Перем Коми: Эдирне
къарачай-малкъар: Эдирне
kurdî: Edirne
kernowek: Edirne
Кыргызча: Эдирне
Ladino: Edirne
лакку: Эдирне
лезги: Эдирне
Limburgs: Edirne
lingála: Edirne
لۊری شومالی: ادرنه
lietuvių: Edirnė
latviešu: Edirne
мокшень: Эдирне
олык марий: Эдирне
Baso Minangkabau: Edirne
македонски: Одрин
монгол: Эдирне
кырык мары: Эдирне
Bahasa Melayu: Edirne
မြန်မာဘာသာ: အီဒါးနီမြို့
эрзянь: Эдирне
Dorerin Naoero: Edirne
Plattdüütsch: Edirne
Nedersaksies: Adrianopoel
Nederlands: Edirne (stad)
norsk nynorsk: Edirne
norsk: Edirne
occitan: Andrinòple
Ирон: Эдирне
ਪੰਜਾਬੀ: ਏਦਿਰਨੇ
Papiamentu: Edirne
Picard: Edirne
polski: Edirne
پنجابی: ادرنہ
Ποντιακά: Αδριανούπολιη
português: Edirne
Kirundi: Edirne
română: Edirne
русский: Эдирне
русиньскый: Едірне
Kinyarwanda: Edirne
саха тыла: Эдирнэ
sicilianu: Edirne
Scots: Edirne
سنڌي: ادرنه
davvisámegiella: Edirne
srpskohrvatski / српскохрватски: Edirne
සිංහල: එඩිරන්
slovenčina: Edirne
slovenščina: Odrín
Soomaaliga: Edirne
српски / srpski: Једрене
svenska: Edirne
Kiswahili: Edirne
ślůnski: Edirne
tetun: Edirne
тоҷикӣ: Одрин
Türkçe: Edirne
татарча/tatarça: Әдирнә
Twi: Edirne
тыва дыл: Эдирне
удмурт: Эдирне
українська: Едірне
اردو: ادرنہ
oʻzbekcha/ўзбекча: Edirne
Tiếng Việt: Edirne
Volapük: Edirne
Winaray: Edirne
Wolof: Edirne
吴语: 哈德良堡
მარგალური: ედირნე
Zeêuws: Edirne
中文: 埃迪爾內
Bân-lâm-gú: Edirne
粵語: 愛第尼