Национализъм

Национализмът е политическа идеология, построена около силната идентификация на дадена група индивиди с определена нация. [1] Две водещи перспективи разглеждат въпроса за произхода и основите на национализма. Едната е примордиалистичната перспектива, описваща национализма като отражение на древните и вродени еволюционни склонности хората да се организират в отделни групи въз основа на родство; другата е модернистичната перспектива, описваща национализма като скорошен феномен, нуждаещ се от структурните условия на модерното общество, за да съществува. [2]

Възприемането на дадена национална идентичност в контекста на историческото развитие, често е резултат от реакция от страна на влиятелна социална група или групи, неудовлетворени от традиционните идентичности поради несъответствие между определения социален ред и опита на хората в рамките на този социален ред. Неудовлетвореността от това несъответствие води до състояние на аномия, което националистите търсят да разрешат. Аномията произвежда общество или общества, реинтерпретиращи идентичността, като запазват елементите, смятани за приемливи, и отстраняване на елементите, смятани за неприемливи, за да се създаде унифицирана общност. Този процес може да е резултат от вътрешни структурни въпроси или от реакция на съществуваща група или групи спрямо други общности, особено чужди сили, търсещи контрол върху съпротивляващите се общности. [3]

Национализмът често ангажира като изразни средства националният флаг и химн, националните герои, и други символи на националната идентичност.

Доктрина

Шествие в Каталуня под наслов „Ние сме нация. Ние решаваме“
Уелски националисти честват деня на Св. Давид, 2008 г.

Национализмът се основава на съзнателно съпричастно отношение на личността към национални ценности, идеали и исторически стремежи, отстояване на национална идентичност и суверенитет. [4]

Често това се свързва с убеждението, че дадена етническа група има право на държавност, [5] или гражданство на държава, следва да се ограничава до една етническа група, или че мулти-националността в една държава трябва непременно да включва правото да изрази и да упражняват националните идентичности дори от малцинствата. [6]

Национализмът може да включва и убеждението, че държавата е от първостепенно значение, или убеждението, че една държава е естествено да превъзхожда всички други държави. [7] [8] Използва се също, за да се опише движение, което има за цел основаване или защита на родината (обикновено автономна държава) за дадена етническа група. В някои случаи определянето на националната култура е свързано с негативно мнение за другите раси и култури. [9]

От друга страна, национализмът може да бъде представен като колективна идентичност на въображаеми общности, които не са естествено изразени по отношение на езика, расата или религията, а по-скоро представляват социална конструкция от много индивиди, които принадлежат към дадена нация. [10] Национализмът понякога е реакционен, за връщане към националното минало, а понякога и за експулсирането на чужденци. Други форми на национализма са революционни, призовавайки за създаването на независима държава, като родина за дадена етническа общност.

Национализмът подчертава колективната идентичност – един „народ“ трябва да бъде независим, обединен, и да може да изявява единна национална култура. [11] Въпреки това някои националисти подчертават индивидуализма като важна част от собствената си национална идентичност. [12]

Националните знамена, националните химни, както и други символи на националната идентичност често се смятат за свещени и на тях се гледа по-скоро като на религиозни, а не на политически символи. Предизвикват силни емоции. [13] [14] [15] [16] Гелнър и Брюли в своята творба „Нации и национализъм“ съпоставят национализма и патриотизма. „Ако по-благородната дума ' патриотизъм' е заменена с 'граждански/западен национализъм', национализмът като феномен е спрял да съществува“. [17] [18] [19]

Национализмът изиграва изключително положителна роля в ранното капиталистическо развитие на Европа – чрез силно влияние в посока на образуване на официални национални езици и очертаване на ясни културно-икономически граници между народите, образувайки хомогенна национална среда за бурно развитие на културата, науката и икономиката.

Национализмът е преди всичко идеология [20], която включва следните елементи [21] [22] [23]:

  • Съществуването на нацията. Национализмът постулира, че човечеството, по законите на природата се дели на фундаментални единици – автономни и самодостатъчни нации, които се отличават една от друга чрез набор от определени обективни характеристики.
  • Суверенно право на самоопределение. Националните проекти могат да се осъществяват само в собствената държава. Нацията има право да образува своя държава, която трябва да включва в себе си всички членове на нацията [24]. За всяка постоянна териториално-административна единица политическите граници трябва да съвпадат с културно-етническите. По този начин, нацията притежава висшата (суверенна) власт над ясно очертана територия, в пределите на която живее достатъчно еднородно население.
  • Първичност на нацията в държавообразуващия процес. Нацията се явява източник на цялата политическа власт. Единственият легитимен тип правителство е националното самоуправление. Всеки член на нацията има право непосредствено да участва в политическия процес. По този начин, национализмът символично се приравнява народа с елита.
  • Национално самоопределение. Национализмът счита за необходимо единството на езика и културата за цялото население в рамките на административно-териториалната единица. Хората се отъждествяват с нацията заради свобода и самореализация. От друга страна, нацията гарантира членство и самоидентификация даже на тези, които не се чувстват част от никаква друга група [25].
  • Солидарност. Единството се постига за сметка на обединяването на хората въз основа на любов и братство, а не чрез налагане на определена култура. Важно е членовете на нацията да почувстват ползата от солидарността и да действат не поотделно, а заедно [22], съобразявайки своите усилия със стремежите на другите.
  • Нацията като висша ценност. Предаността на индивида към националната държава превишава индивидуалните или груповите интереси. Задачата на гражданите е да поддържат легитимността на своята държава. Укрепването на националната държава е главно условие за всеобща свобода и хармония.
  • Всеобщо образование. Хората, съставляващи нацията, трябва да имат достъп до образование, което е необходимо за участието в живота на съвременното общество.

Национализмът подчертава различията, колорита и индивидуалността на нацията. Тези отличителни черти носят културно-етнически характер [25]. Националното самосъзнание способства за идентификацията на съществуващите външни влияния в областта на културата и за рационалния анализ на перспективите за продължаващо заимстване от други култури в полза на своята нация. [26].

Освен това, национализмът разглежда нацията като еквивалент на индивида, като социологически организъм. Равенството на хората пред закона, независимо от социалния им статус или произход, е аналогичен на равенството на нациите независимо от размера или силата им, от гледна точка на международното право. В представите на националистите, нациите имат способности или да се чувстват жертви. Нацията също така обединява настоящето поколение с миналите и бъдещите, което мотивира хората към пълна отдаденост, до степен, че са готови да се жертват за нейното спасение. [27].

Свързани с тази концепция са такива понятия като „национални ценности“, „ национални интереси“, „национална безопасност“, „национална независимост“, „национално самосъзнание“ и др.

Макар, че горното се отнася до национализма като цяло, негови разновидности могат да повдигнат и други идеологически изисквания: формирането на нацията около определена етническа група (националност), универсален равен правен статут и др. Поради това, национализмът може да се раздели на различни типове.

други езици
Alemannisch: Nationalismus
aragonés: Nacionalismo
العربية: قومية
অসমীয়া: জাতীয়তাবাদ
asturianu: Nacionalismu
azərbaycanca: Millətçilik
башҡортса: Милләтселек
žemaitėška: Naciuonalėzmos
беларуская: Нацыяналізм
беларуская (тарашкевіца)‎: Нацыяналізм
brezhoneg: Broadelouriezh
bosanski: Nacionalizam
català: Nacionalisme
нохчийн: Национализм
čeština: Nacionalismus
Deutsch: Nationalismus
Ελληνικά: Εθνικισμός
English: Nationalism
Esperanto: Naciismo
español: Nacionalismo
eesti: Rahvuslus
euskara: Nazionalismo
estremeñu: Nacionalismu
føroyskt: Nationalisma
français: Nationalisme
galego: Nacionalismo
עברית: לאומיות
हिन्दी: राष्ट्रवाद
Fiji Hindi: Rastryawaad
hrvatski: Nacionalizam
Bahasa Indonesia: Nasionalisme
Ilokano: Nasionalismo
italiano: Nazionalismo
Patois: Nashinalizim
Basa Jawa: Nasionalisme
қазақша: Ұлтшылдық
한국어: 내셔널리즘
къарачай-малкъар: Миллетчилик
Ladino: Nasionalizmo
Limburgs: Nationalisme
lumbaart: Naziunalism
lietuvių: Nacionalizmas
latviešu: Nacionālisms
македонски: Национализам
മലയാളം: ദേശീയത
Bahasa Melayu: Nasionalisme
Mirandés: Nacionalismo
မြန်မာဘာသာ: အမျိုးသားရေးဝါဒ
مازِرونی: ناسیونالیسم
नेपाल भाषा: राष्ट्रवाद
Nederlands: Nationalisme
norsk nynorsk: Nasjonalisme
occitan: Nacionalisme
ਪੰਜਾਬੀ: ਕੌਮਪ੍ਰਸਤੀ
polski: Nacjonalizm
Piemontèis: Nassionalism
پنجابی: نیشنلزم
português: Nacionalismo
rumantsch: Naziunalissem
română: Naționalism
русский: Национализм
русиньскый: Націоналізм
саха тыла: Национализм
sicilianu: Nazziunalismu
davvisámegiella: Nationalisma
srpskohrvatski / српскохрватски: Nacionalizam
Simple English: Nationalism
slovenčina: Nacionalizmus
slovenščina: Nacionalizem
српски / srpski: Национализам
svenska: Nationalism
Kiswahili: Utaifa
Türkçe: Milliyetçilik
татарча/tatarça: Милләтчелек
тыва дыл: Национализм
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: مىللەتچىلىك
українська: Націоналізм
oʻzbekcha/ўзбекча: Millatchilik
Tiếng Việt: Chủ nghĩa dân tộc
Winaray: Nasyonalismó
მარგალური: ნაციონალიზმი
中文: 民族主義
Bân-lâm-gú: Bîn-cho̍k-chú-gī
粵語: 民族主義