МиГ-23

МиГ-23
MiG-23-red12.jpg
Описание
Тип изтребител
Конструктор ОКБ МиГ
Производител МАПО
Произведен от 1967—1985
Произведени бройки 5047
Първи полет 10 юни 1967
Използван от Съветски военновъздушни сили
1969
В експлоатация от 1970
В експлоатация до 1994, Русия
Остава в експлоатация в други страни
МиГ-23 в Общомедия

МиГ-23 (на руски: Микоян и Гуревич МиГ-23, название на НАТО: Flogger) е съветски изтребител от трето поколение. Той е първият съветски изтребител, използващ ракети от клас „въздух-въздух“ със средна далечина на действие, поразяващи цели отвъд пределите на визуалното откриване. Производството му започва през 1970 г. и приключва в средата на 80-те години с над 5000 произведени екземпляра. Изтеглен е от експлоатация в Русия и повечето държави от бившия Варшавски договор, но остава в експлоатация в много държави от Третия свят.

История на създаване на самолета

През 1961 г. в ОКБ МиГ започват работата над изтребител от ново поколение, условно наречен МиГ-23. Първия самолет, създаден по тази програма е прототипът Е-8, който излита на 17 април 1962 г. Този изтребител е с триъгълно крило и е изпълнен по аеродинамичната схема „ надлъжен триплан“. На 11 септември 1962 г. Е-8 се разбива ии въпреки че от над два месеца лети и втори прототип (Е-8/2), работата по този самолет е спряна. В ОКБ МиГ практически веднага пристъпват към създаването на нов фронтови изтребител, още повече, че по това време в САЩ е приет на въоръжение F-4 Phantom II, първият в света тактически изтребител, способен да води ракетен бой на средни дистанции и съветското ръководство и военните настояват за бърз и адекватен отговор. Освен това се е появил още един фактор, който също трябва да бъде взет под внимание при проектирането на новата машина — в началото на 1960-те години се появяват тактическите ядрени боеприпаси, които могат да бъдат пренасяни от тактически ракети и изтребител-бомбардировачи. Освен всичко друго, тези боеприпаси бързо и лесно ще изваждат от строя големите летища с бетонни писти., които са сред целите с най-висок приоритет във всяка война. Затова пред конструкторите е поставено изискването новия изтребител да може да излита от запасни летища с по-къси писти (т. е. самолетът трябва да има много добри характеристики при излитане и приземяване и особено — ниска скорост на кацане). За изпълнението на тази задача съществуват два начина — използването на подемни двигатели и използването крило с изменяема стреловидност.

Схема на МиГ-23 от първите модификации

Аеродинамичните изследвания на криле с изменяема стреловидност проведени в ЦАГИ показват, че при използването на малка стреловидност (10 - 15°) характеристиките при излитане и кацане значително се подобряват и минимално допустимата полетна скорост може още да се намали. При стреловидност от порядъка на 35 - 45° се осигуряват добри аеродинамика и маневреност на околозвукови скорости, а при стреловидност от 60 - 70° могат да се достигат високи свръхзвукови скорости, както и да се извършват полети на малки височини с висока приборна скорост.

Основните качества на новия изтребител трябва да са високи скорост и скороподемност, голяма далечина и продължителност на полета. При проектирането МиГ-23 се разглежда като слабоманеврен самолет, тъй като не се предвижда воденето на маневрен въздушен бой и затова максималното му експлоатационно претоварване е намалено до 5 g (това създава много проблеми в бъдеще).

Не е изключено в проектирането на новия самолет да има и в известна степен западно влияние — руснаците са изключително впечатлени от разчетните характеристики и многорежимността на новия американски тежък тактически изтребител с променлива стреловидност на крилото F-111.

Схема на варианта с подемни двигатели „23-01“

Въпреки че вариантът с подемни двигатели има по-малко поддръжници сред конструкторите, все пак е решено да се построят два прототипа на новия МиГ-23 — единият с подемни двигатели, другият с изменяема стреловидност на крилото. Прототипът с подемни двигатели е обозначен условно като „23-01“ (може да се срещне и като МиГ-23ПД или МиГ-23УВП. Той е с триъгълно крило (като при МиГ-21) и освен с маршевия двигател Р-27Ф-300 (мощност 5200 кгс, на форсаж 7800 кгс), той разполага и с два подемни двигателя РД-36-35 (2350 кгс), използвани при излитане и кацане. Първия му полет е на 3 април 1967 г., но при изпитанията се оказва, че подемните двигатели създават поднасящ ефект, отразяващ се отрицателно на управляемостта и устойчивостта и е особено опасен при кацане. Това, както и други проблеми довеждат до отказ от този вариант.

Прототипът с изменяема стреловидност на крилото е условно обозначен като „23-11“. Оборудван е с високоразположено крило с променлива геометрия, което може да се установява на ъгли на стреловидност 16°, 45° и 72°; двигателят е същия като при „23-01“. Машината излита за първи път на 9 юли 1967 г., като още при втория полет е изпробвано изменението на стреловидността на крилото. Първоначалните изпитания преминават сравнително успешно, като са построени общо девет прототипа, обозначени от „23-11/1“ до „23-11/9“ и машината е препоръчана за серийно производство. В края на 1969 г. МиГ-23 (машини от първия сериен вариант МиГ-23С) е предаден на държавни изпитания. За разлика от МиГ-21, чиито изпитания продължават около година, при МиГ-23 те се проточват четири години (като в това време производството на самолета върви и забележките се отстраняват в движение). Прояват се доста проблеми, някои свързани с конструкцията, други (основните и доста сериозни) — с несъвършените производствени технологии. След дълга работа проблемите в известна степен са отстранени.

други езици
Afrikaans: MiG-23
azərbaycanca: MiQ-23
čeština: MiG-23
فارسی: میگ-۲۳
galego: MiG-23
עברית: מיג-23
hrvatski: MiG-23
magyar: MiG–23
Bahasa Indonesia: MiG-23
ქართული: მიგ-23
मराठी: मिग-२३
occitan: MiG-23
polski: MiG-23
پښتو: مېگ ۲۳
русский: МиГ-23
srpskohrvatski / српскохрватски: MiG-23
Simple English: Mikoyan-Gurevich MiG-23
српски / srpski: МиГ-23
தமிழ்: மிக்-23
Türkçe: MiG-23
українська: МіГ-23
Tiếng Việt: Mikoyan-Gurevich MiG-23