Масорети

Масоретите (на иврит: בעלי המסורה) са групи еврейски книжовници, работили между VI и X век,[1] главно в Тиберия, Йерусалим и Вавилония. Всяка от тях разработва своя система за произношение и граматически насоки под формата на диакритични бележки върху библейския текст, с цел да се уеднакви произношението, делението на параграфи и стихове и кантилацията на Стария завет.

Числовата масора съдържала 5845 стиха и 79 856 букви на Тората, т.е. без нито една да е загубена от античността.[2]

  • Източници

Източници

  1. Wegner, Paul. The Journey From Texts to Translations. Baker Academic, 1999. ISBN 978-0801027994. с. 172.
  2. Шураки, Андре. История на юдаизма, Съхраняването на библейските текстове, стр. 33 – 34. ИК „Одри“, ISBN 954-9904-08-3, 1999.
други езици
Alemannisch: Masoreten
català: Masoreta
čeština: Masoreti
dansk: Masoreter
English: Masoretes
Esperanto: Masoretoj
español: Masoreta
français: Massorète
Frysk: Masoreten
galego: Masoreta
עברית: מסורה
magyar: Maszoréták
Bahasa Indonesia: Kaum Masoret
italiano: Masoreti
한국어: 마소라인
Nederlands: Masoreten
norsk: Masoreter
polski: Masoreci
português: Massoreta
русский: Масореты
svenska: Masoreter
українська: Масорети
ייִדיש: טראדיציע