Луна 9

Луна 9
Общи данни
По програма наFlag of the Soviet Union.svgСССР
Основни изпълнителиFlag of the Soviet Union.svgКонструкторско бюро Лавочкин
Типкосмическа сонда
Основни целиизследване на Луната
Дата на изстрелване31 януари 1966 г.
Байконур
Стартова установкаМолния 8К78М U103-32
Маса1
Орбита/траекторияорбита около Слънцето
(хелиоцентрична орбита)
Важни събитияпредаване на снимки от повърхността на Луната
Продължителност6 дни
Състояниенефункциониращ, на повърхността на Луната
Международно означение1966-006A
Оборудване
Луна 9 в Общомедия

Луна 9 е космически апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. На 3 февруари 1966 г. Луна 9 е първият апарат, осъществил меко кацане в работно състояние на повърхността на друго небесно тяло.[1] Предадени са панорамни снимки на повърхността на Луната.

Спускаемият модул, осъществил меко кацане, има тегло 99 kg.[2] Той е херметизиран и в него са поместени радиокомуникационната система, контролната система, климатична система, източници на енергия и камерата.

Апаратът е изведен в орбита, използвайки ракета-носител Мълния, като четвъртата степен се отделя от апарата след ускоряване по траектория към Луната. Малко преди започване на спускането към повърхността спускаемият модул се отделя от останалата част на апарата.

Осъществено е кацане в Oceanus Procellarum (Океана на бурите) на 3 февруари 1966 г. Четирите капаци, видни на снимката, служат се изправяне на апарата след кацането. Антените се разтварят с помощта на пружини. Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата. Проведени са седем радиосесии с продължителност 8 часа и 5 минути. Заснетите снимки показват скали и хоризонт на разстояние от около 1,4 km от апарата.

Луна 9 е първият апарат, конструиран от конструкторското бюро Лавочкин, което впоследствие ще построи почти всички следващи съветски космически апарати. Мястото на кацане е с координати от 7°8' с. ш. и 64°22' з. д., на запад от кратерите Рейнер и Мариус в Морето на бурите. Датата е 3 февруари в 18:45 ст. време Луна 9 започва да предава данни към Земята веднага след прилуняването.Но едва 7 часа след вдигането на Слънцето до 7 градуса, биват заснети и предадени първите фотографии, включващи 9 снимки, измежду които 5 панорами. Това са първите изображения от повърхността на друго небесно тяло.

Измерена е радиация на повърхността на Луната в размер от 0,3 грей на ден.[3] Може би най-важното откритие е това че реголитът може да поддържа сравнително тежко тяло. Контактът с апарата е изгубен в 22:55 ст. време на 6 февруари 1966 г.

други езици
العربية: لونا 9
বাংলা: লুনা ৯
català: Luna 9
čeština: Luna 9
Ελληνικά: Λουνά 9
English: Luna 9
español: Luna 9
eesti: Luna 9
فارسی: لونا ۹
suomi: Luna 9
français: Luna 9
Frysk: Luna 9
עברית: לונה 9
हिन्दी: लूना 9
magyar: Luna–9
Bahasa Indonesia: Luna 9
italiano: Luna 9
日本語: ルナ9号
ქართული: ლუნა-9
ಕನ್ನಡ: ಲೂನ ೯
한국어: 루나 9호
lietuvių: Luna 9
မြန်မာဘာသာ: လူန ၉
Nederlands: Loena 9
occitan: Luna 9
polski: Łuna 9
português: Luna 9
română: Luna 9
русский: Луна-9
slovenčina: Luna 9
српски / srpski: Луна 9
svenska: Luna 9
тоҷикӣ: Луна-9
Türkçe: Luna 9
українська: Луна-9
Tiếng Việt: Luna 9
中文: 月球9号