Летателен апарат

Индивидуално летателно средство

Въздушните летателни апарати (на английски: aircraft,на немски: Luftfahrzeug) са превозни средства, които могат да летят, използвайки подемната сила на въздуха за преодоляване на гравитационното привличане към земната повърхност. Подемната сила може да бъде статична (при апарати, по-леки от въздуха, като балоните) или динамична (при апарати, по-тежки от въздуха, като самолетите и хеликоптерите). Теорията и практиката на полетите с летателни апарати се нарича авиация.

Макар че ракетите също летят в атмосферата, повечето от тях не са летателни апарати в описания смисъл, тъй като не разчитат на подемната сила на въздуха. Все пак някои ракети, като ракетопланите и крилатите ракети, влизат в дефиницията за летателен апарат, тъй като използват при летенето си съчетание от подемната сила на въздуха и прякото действие на ракетните двигатели. Друг особен вид летателни апарати са орбиталните самолети, предназначени да се издигат в околоземна орбита, но с възможност да се приземяват.

История

Небесни фенери

Историята на авиацията се простира повече от две хилядолетия, от най-ранните опити с хвърчила и планери до свръхзвуковите самолети. Първата форма на летящи обекти са хвърчилата около 200 – 300 години пр.н.е. [1] [2] Малки балони с горещ въздух, известни като небесни фенери, са известни в Китай още от III век пр.н.е. и са най-старите известни летателни апарати след хвърчилата. В V век Лю Бан изобретява дървената птица, която по всяка вероятност е голям книжен змей, или ранен планер.

В мюсюлманска Испания по времето на управлението на Умаяди в Кордовския халифат е регистриран опит за полет на арабския учен и изобретател Абас ибн Фарнас [3]. В 852 година безразсъдният храбрец Армен Фирмен прави крила, изработени от плат, опънати върху дървени подпори. С този изглеждащ като чадър апарат Армен скача от минарето на Голямата джамия в Кордоба – доколкото апаратът не може да лети, той забавя падането му и храбрецът получава само леки наранявания. Неговото устройство е по-скоро прототип на съвременните парашути. Абас ибн Фарнас наблюдава полета. Според други източници Армен Фирмен е светското име на самият Абас ибн Фарнас.

Двадесет и пет години по-късно, през 875 година, на 65-годишна възраст, Фарнас разработва подобрен дизайн, който за първи път включва елементи на управляем полет. Той взима рамка с крила, което вероятно е първият делтаплан, и се спуска от малък хълм, като остава във въздуха няколко минути. По други източници ползва крила от голяма птица за летенето и преминава няколкостотин метра. При кацането си наранява гърба, което може да е причина да почине след 12 години. След полета той заявява, че кацането може да бъде подобрено като се постави опашка. [4] [5]По някои описания използваното съоръжение прилича и на древен прототип на Wing suit Този му полет очевидно вдъхновява Еймър Малсбъри 100 години по-късно, който успява да лети 200 метра с подобна на делтапланер машина.. [6]

Махолета на Леонардо да Винчи

През XV век мечтата на Леонардо да Винчи за летене намира израз в подробни негови изследвания на крилата на птиците. Намерени са чертежи, но той не стига до изработка на реални устройства.

Много по-реалистични за технологичните възможности на това време са балоните. Първите по-големи балони, способни да издигат във въздуха хора, се появяват в Западна Европа през XVIII век, а в края на XIX век са конструирани и първите дирижабли, балони със собствено задвижване. През XVII-XVIII век с откритието на водорода се появяват и първите водородни балони. [7] Устройството на дирижаблите се усъвършенства – размерите им се увеличават, конструкцията им включва корав скелет и аеродинамично покритие, отделно от газовия балон. Поредица от инциденти, най-известен от които е този с дирижабъла Хинденбург през 1937 година, слага край на златния век на дирижаблите.

Майстор Манол пред джамията "Ибрахим паша", съвременен ансамбъл в центъра на Разград

Човечеството винаги е гледало към небето и птиците, които го владеят. Мечтата за полет от хората е вечна. Това е причина и почти всички народи да създават легенди за това. Някои от тях са пряко свързани с исторически личности, но други не са. Със сигурност може да предполагаме, че храбреци, които правят опити е имало навсякъде. В българската легенда майстор Манол след като е затворен в минарето, което е построил, си прави крила и отлита. В центъра на Разград има построен паметник на майстора. Такива легенди има и в руския фолклор, румънския фолклор и други.

През XVII век турският пътешественик Евлия Челеби заявява, че през 1630 – 1632 г. той вижда един турски учен Ахмед Чалаби Хезарфена да прелита Босфора на машина с крила. Той скача от кулата Галата (височина 55 m) в Истанбул и прелита на разстояние около 3 километра, като каца от другата страна на Босфора без никакви наранявания. [8]

През 1670 година, Франческо де Лана-Терзи публикува работа, които предлага технология на полет на устройство по-леко от въздуха чрез използване на сфери, в които се създава вакуум, което като цяло трябва да е по-леко от въздуха, и ще повдигне устройството. Той не взема предвид обаче факта, че тези сфери ще бъдат смазани от налягането на въздуха.

Всички тези опити представляват в по-голямата си част прототипи на делтаплан, планери или Wingsuit и допринасят в сравнително малка степен за съвременното развитие на въздушните летателни апарати поради липсата на двигател и независимост от природата.

Съвременно развитие

Експерименти с безмоторни самолети поставят основите на по-късно изобретените по-тежки от въздуха летателни апарати, и от началото на 20-ти век напредъкът в технологията на двигателите и аеродинамиката прави възможни контролираните полети за първи път. Индустриалната революция, развитието на науката и технологиите са тези, които в рамките на по-малко от век и половина превръща самолета в основата на съвременния живот. Ето и едни от основните постижения.

Един от първите полети с екипаж на борда, изпълнен от братя Райт в Северна Каролина през 1903 г.
  • Между 1891 и 1896 г. Ото Лилиентал проектира, построява и облита няколко планера.
  • На 17 декември 1903 се извършва първият успешен полет на самолет от американските механици Братя Райт с двигател с вътрешно горене, работещ с авиогориво. [9]
  • На 25 юли 1909 г. французинът Луи Блерио със самолет собствена конструкция Блерио XI след 37-минутен полет пръв прелита Ламанш (La Manche) между градовете Кале (Calais) и Доувър (Dover) в Англия.
  • На 29 септември 1913 г. френския авиатор Морис Прево (Maurice Prevost) установява световен рекорд със скорост 200 km/h. Това постижение е надминато едва 10 години по-късно. Рекордът е установен със самолет моноплан Депердюсен Монокок (Deperdussin Monocoque) на френския конструктор Арман Депердюсен (Armand Deperdussin) (1867 – 1924).
  • На 26 юни 1919 г. е проведен първи полет с първия целометалически самолет за гражданско въздухоплаване Junkers F 13 на германската фирма Junkers & Co. Редовни полети с този самолет се провеждат от 29 октомври 1919 г. Тава е самолетът обслужвал линиите на първата българска авиокомпания Бунавад.
  • На 20 май 1927 г. американският авиатор Чарлз Линдберг прелита за пръв път Атлантическия океан. Полетът със самолета Духът на Свети Луис (Spirit of St. Louis) от Ню Йорк до Париж продължава 33 часа и 30 минути.
  • На 18 юни 1937 г. самолетът АНТ-25 (конструкция на Андрей Туполев) от СССР прелита над северния полюс и при изключително тежки условия на полета се приземява на 20 юни в град Ванкувър, щат Вашингтон, САЩ. Самолетът е пилотиран от летците Валерий Чкалов, Байдуков и Беляков.
  • На 31 декември 1968 г. започват полетите със Ту-144 – съветски свръхзвуков пътнически самолет. Експерименталните полети продължават и на 5 юни 1969 г. тази машина преминава скоростта на звука, а на 15 юли 1969 г. става първият пътнически самолет, преминал 2 Мах.
други езици
Alemannisch: Luftfahrzeug
aragonés: Aeronau
Ænglisc: Lyftcræft
العربية: مركبة جوية
asturianu: Aeronave
башҡортса: Һауа судноһы
беларуская: Паветранае судна
беларуская (тарашкевіца)‎: Паветранае судна
भोजपुरी: बिमान
বাংলা: বিমান
brezhoneg: Aerlestr
bosanski: Zrakoplov
català: Aeronau
qırımtatarca: Uçaq
čeština: Letadlo
Cymraeg: Awyren
Deutsch: Luftfahrzeug
Ελληνικά: Αεροσκάφος
English: Aircraft
Esperanto: Flugmaŝino
español: Aeronave
euskara: Aireontzi
فارسی: هواگرد
suomi: Ilma-alus
français: Aéronef
Gaeilge: Aerárthach
Gàidhlig: Carbad-adhair
galego: Aeronave
Avañe'ẽ: Pepo'atã
עברית: כלי טיס
हिन्दी: वायुयान
hrvatski: Zrakoplov
interlingua: Aeronave
Bahasa Indonesia: Pesawat udara
íslenska: Loftfar
italiano: Aeromobile
日本語: 航空機
Basa Jawa: Montor mabur
қазақша: Әуе көлігі
한국어: 항공기
lietuvių: Orlaivis
latviešu: Gaisa kuģis
Baso Minangkabau: Kapa tabang
മലയാളം: ആകാശനൗക
Bahasa Melayu: Pesawat
Napulitano: Ariemòbbele
नेपाल भाषा: फय्‌खः
Nederlands: Luchtvaartuig
norsk nynorsk: Luftfartøy
occitan: Aeronau
Livvinkarjala: Ilma-alus
ਪੰਜਾਬੀ: ਹਵਾਈ ਜਹਾਜ਼
پنجابی: ہوائی جہاز
português: Aeronave
română: Aeronavă
русиньскый: Летадло
Scots: Aircraft
srpskohrvatski / српскохрватски: Zrakoplov
Simple English: Aircraft
slovenčina: Lietadlo
slovenščina: Zrakoplov
shqip: Avioni
српски / srpski: Ваздухоплов
Basa Sunda: Kapal Udara
svenska: Flygmaskin
Kiswahili: Chomboanga
தமிழ்: வானூர்தி
тоҷикӣ: Ҳавогард
Türkçe: Hava taşıtı
татарча/tatarça: Hawa transportı
українська: Повітряне судно
اردو: ہوائیہ
oʻzbekcha/ўзбекча: Havo transporti
Tiếng Việt: Khí cụ bay
ייִדיש: לופטמאשין
中文: 航空器
Bân-lâm-gú: Hâng-khong-ki
粵語: 航空器