Кръстоносен поход

Кръстоносец пренасочва насам. За животното вижте Паяк кръстоносец.

Кръстоносни походи
Обсадата на Йерусалим през 1099 година
Първи кръстоносен поход
Германски кръстоносен поход, 1096
Кръстоносен поход от 1101
Втори кръстоносен поход
Трети кръстоносен поход
Четвърти кръстоносен поход
Албигойски кръстоносен поход
Детски кръстоносен поход
Пети кръстоносен поход
Шести кръстоносен поход
Седми кръстоносен поход
Пастирски кръстоносен поход
Осми кръстоносен поход
Девети кръстоносен поход
Северни кръстоносни походи

Кръстоносните походи са мащабни военни и религиозно-доктринални кампании, предприемани през Средновековието в защита на интересите и идеологията на Римокатолическата църква. Те са значително политическо, социално, културно и религиозно явление, променило чувствително хода на световната история. Кръстоносните походи целя̀т:

  • разширяване или защитаване позициите на католическата религия,
  • превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи или угрозата от завладяване от такива,
  • потъпкване на еретически движения, за разправа с непокорни на църквата хора или на отделни владетели, включително населението на цели области и държави.

Особено важно място сред изначалните и прокламирани мотиви за предприемане на кръстоносните походи заема т.нар. защита на Светите земи, т.е. осигуряването на християнска власт над тях.

Участниците в походите се наричат кръстоносци – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – рицари, монаси, хора от простолюдието . Те воюват предимно срещу араби, маври, селджукски и османски турци, езически народи от Прибалтика.

Важно място в църковната дейност заема борбата с еретиците, като най-известни походи от този род са Албигойските войни, провели се между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и Албигойски кръстоносен поход.

За кръстоносни походи в най-общ смисъл могат да се приемат и войните от испанско-португалската Реконкиста, както и тези, предприети за завладяването и християнизирането на езическа Латинска Америка, а също и на части от Южна Азия и Африка, от страна на католическите владетели.

Някои кръстоносни походи са предприети в защита на християните от Югоизточна Европа от нашествията и властта на османските турци.

Пример за това е походът, предприет през 1396 г. от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски, който и след разгрома на войските му при Никопол продължава опитите си за завземане на балканските земи обратно от османците. Унгарският крал същевременно провежда политика, насочена към васално обвързване на населението и владетелите им с Кралство Унгария и Свещената Римска империя, на която е император от 1410 до 1437 г.

Точният брой на кръстоносните походи в този им замисъл не може да бъде известен. Освен 9-те традиционно приемани като „големи“, са били проведени и множество по-малки по мащаб походи, не само в Палестина, но и в Централна Европа и Испания. Насочени най-често срещу идеологическия враг – мюсюлмани и християнски еретици, нерядко техен обект са и лични врагове на папата и монарсите.

Исторически контекст

Предпоставки за възникване на кръстоносното движение

Демографските механизми в държавите и народите от Западна Европа генерират обществената прослойка на феодалните католически професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като рицари. Тези воини, както и свободното селячество и настроените към бунтове и насилия крепостници, представлявали опасност за властта и благосъстоянието на едрите феодали и ангажирането им с кръстоносните походи представлява в известен смисъл отдушник за тяхната агресивност, като същевременно ги отклонявало от „изпадане“ в ерес и от участие в еретически движения, въстания и други нежелани от църквата прояви на анархия. Според някои автори [1] Западна Европа достига критичен праг на населението за първи път след римската античност, което „прелива“ и трябва да се канализира според необходимостите на управляващия елит. Не бива да се пропуска, че немалко от тези европейци са обезнаследени благородници, за които походите са авантюри за реализация във феодалното право и завладяване на нови владения.

Църквата е тази, която може да проповядва пряко всички граници и да заповядва на императори. Силата ѝ се увеличава през ранното Средновековие, тя изживява своя „ пубертет“. Клерикалите имат въпиюща нужда от апостоли, светци и други модели на подражание, а също така и от общ за всички консолидиращ враг. Подходящ се явява старозаветният и еретичен ислям, тормозещ от повече от три века Източната римска империя. През 1063 г. папа Александър II поставя основите на зреещата идеология, като благославя християните в борбите им с мюсюлманите, давайки им папски знамена, а също и предварително опрощавайки всички грехове на загиналите в битките в името на Христа [2].

Източно-западната схизма като политическо разделение на християнската църква е резултат от един по-дълъг период на отчуждаване между християнския Изток и Запада. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси. За разделянето спомагат и вече съществуващите разлики между западната и източната църква, папата променя вече съществуващите и потвърдени истини и утвърдени за достоверни догми, обреди и организация, изяснявани на седемте Вселенски събора (период от 325 г. и последен през 786/787 г.). Кръстоносните походи са удобен политически, идеологически и силов метод за ликвидиране на схизмата с ликвидиране на субекта ѝ от византийска страна. Според Киндер и Хилгеман две духовни течения придават импулс и мощ на кръстоносното движение:

  • Идеята за поклонничество в Светите земи;
  • Идеята за разглежданата като необходима и справедлива Свещена война срещу друговерците (в т.ч. Византия).

В крайна сметка папата в Рим не би отказал създаване на световна католическа империя чрез възстановяване на древните римски граници. От това произтича съществена финансово-икономическата изгода дори само от приходите от поклонници до светите за християнството места. Смесването на тези тенденции поражда кръстоносните походи, романтично и наивно представляващи желанието на западноевропейското християнство да спаси източноевропейското от мюсюлманите.

Кръстоносните походи са много повече от завоевателна кампания, но за местното население в териториите, обект на кръстоносната агресия, те са именно бедствие, вражеско нашествие, което не се спира пред никакви морални ограничения. Спрямо неверниците моралът липсва – като регулирана от религията и образованието духовно-поведенческа норма, той е модифициран негативно.

XI век, зараждане на кръстоносното движение

Около 1000 г. Константинопол е най-проспериращият и значим град на познатия дотогава свят. Разположен на лесно за защита, стратегическо изгодно място, с централизирано управление, съсредоточено в ръцете на абсолютния монарх – император. След смъртта на Василий II Българоубиец от Централна Азия се задава заплахата на турците, мюсюлмански сунитски номадски племена. Едно от тези племена, селджуките (наречени така на митичния си водач), с фанатизъм се нахвърля срещу „неверническата“ Византийска империя. В битката при Манцикерт, през 1071 г. по-голяма част от имперската войска бива разбита от турците и един от съимператорите Роман Диоген бива пленен. Поради тази загуба византийците се виждат принудени да отстъпят по-голяма част от Мала Азия на селджуките, които оформят своите малоазийски бейлици. От друга страна, турците също напредват на юг, към Сирия и Палестина. Един след друг градовете по източното Средиземноморие падат в ръцете им и през 1079 г. влизат в светия град за три религии, Ерусалим. Няколко години по-късно в Ерусалим като завоеватели влизат войските на Фатимидския халиф, врагове на селджуките. Това развитие на събитията окончателно шокира християнския свят, а турската забрана за поклонничество до Гроба Господен предначертава историята на следващите векове.

През 1081 г. на византийският трон се качва един способен генерал, Алексий Комнин с цел да се противопостави на турската експанзия. Въпреки че католическата и православната църкви са диференцирани по силата на Схизмата от 1054 г., Алексий опитва да създаде християнска коалиция – финансово-политическа подкрепа от запад и наемна войска от западноевропейци, обединени с имперските сили.

Алексий изпраща предложенията си до папа Урбан II, който вижда в ситуациата удобен шанс да прекрати схизмата и да подчини притиснатия Константинопол на своята тиара. Урбан II вече е показал склонността си за намеса в проблеми на светската власт, когато призовава за забрана на всякакви военни действия от петък вечер до понеделник сутрин под заплаха от отлъчване от църквата с всички произтичащи от това последствия.

През 1095 г. Урбан призовава синод в град Пиаченца. Там излага предложението на византийския император, но конфликт с кардиналите и с Хайнрих IV, император на Свещената Римска империя [3], доминира пред искането на константинополския император. Алексий трябва да чака до 27 ноември 1095 г.

други езици
Afrikaans: Kruistog
Alemannisch: Kreuzzug
aragonés: Cruzatas
العربية: حملات صليبية
asturianu: Cruzaes
azərbaycanca: Səlib yürüşləri
башҡортса: Тәре яуҙары
žemaitėška: Krīžiaus žīgē
беларуская: Крыжовыя паходы
беларуская (тарашкевіца)‎: Крыжовыя паходы
বাংলা: ক্রুসেড
brezhoneg: Kroaziadegoù
català: Croades
Cebuano: Mga Krusada
Cymraeg: Y Croesgadau
dansk: Korstog
Deutsch: Kreuzzug
Ελληνικά: Σταυροφορίες
English: Crusades
Esperanto: Krucmilitoj
español: Cruzadas
euskara: Gurutzadak
Võro: Ristisõda
français: Croisades
furlan: Crosadis
Gaeilge: Crosáidí
galego: Cruzadas
עברית: מסעי הצלב
हिन्दी: क्रूसेड
Fiji Hindi: Crusade
interlingua: Cruciadas
Bahasa Indonesia: Perang Salib
íslenska: Krossferðir
italiano: Crociata
日本語: 十字軍
Patois: Krusiedz
Basa Jawa: Perang Salib
한국어: 십자군
Ladino: Krusatas
Limburgs: Kruutstoch
lumbaart: Croxade
latviešu: Krusta kari
македонски: Крстоносни војни
मराठी: क्रुसेड
Bahasa Melayu: Perang Salib
Malti: Kruċjata
Mirandés: Cruzada
Plattdüütsch: Krüüztog
नेपाल भाषा: क्रुसेड्स्
Nederlands: Kruistocht
norsk nynorsk: Krosstog
norsk: Korstog
Nouormand: Crouésade
occitan: Crosada
polski: Krucjata
Piemontèis: Crosià
پنجابی: صلیبی جنگاں
português: Cruzada
română: Cruciadă
русиньскый: Хрестовы походы
sardu: Crosadas
sicilianu: Cruciati
Scots: Crusades
srpskohrvatski / српскохрватски: Krstaški ratovi
Simple English: Crusades
slovenčina: Križiacka výprava
slovenščina: Križarske vojne
српски / srpski: Крсташки ратови
svenska: Korståg
Kiswahili: Vita za Misalaba
తెలుగు: క్రూసేడులు
Türkmençe: Haçly ýörişler
Tagalog: Mga Krusada
татарча/tatarça: Täre yawları
українська: Хрестові походи
oʻzbekcha/ўзбекча: Salib yurishlari
vèneto: Crociade
Tiếng Việt: Thập tự chinh
West-Vlams: Kruustochtn
Winaray: Krusada
ייִדיש: קרייצצוג
Bân-lâm-gú: Si̍p-jī-kun