Кратон

Геоложка карта на света. Кратоните са представени от платформи (розово) и щитове (оранжево).

Кратон (от гръцкото κράτος – „сила“) е стара и стабилна част от континенталната литосфера,[1] където литосферата е съставена от двата най-горни слоя на Земята – кората и горната мантия. Кратоните обикновено се намират във вътрешността на тектонските плочи, където са оцелели след периоди на сливане и разделяне на континентите. Типичният им състав е от древен кристален фундамент, който може да е покрит от по-млади седиментни скали. Имат дебела кора и дълбоки литосферни корени, които могат достигат до няколкостотин километра навътре в мантията.

Терминът кратон се използва, за да се разграничи стабилната част от континенталната кора от региони, които са по-активни и нестабилни геологически. Кратоните могат да се разглеждат като щитове, при които фундаментът се е показал на повърхността или като платформи, при които фундаментът е покрит със седиментни скали.

Терминът е предложен за пръв път от австралийския геолог Леополд Кобер през 1921 г. под наименованието кратоген. По-късно германецът Ханс Щиле съкращава името до кратон.[2]

други езици
Afrikaans: Kraton
العربية: كراتون
беларуская: Кратон
беларуская (тарашкевіца)‎: Кратон
bosanski: Kraton
català: Crató
čeština: Kratón
Deutsch: Kraton
English: Craton
Esperanto: Kratono
español: Cratón
eesti: Kraaton
euskara: Kratoi
فارسی: کراتون
français: Craton
Gaeilge: Cratón
עברית: קראטון
magyar: Ősföld
Bahasa Indonesia: Kraton
italiano: Cratone
日本語: クラトン
ქართული: კრატონი
қазақша: Кратон
lietuvių: Kratonas
latviešu: Kratons
Nederlands: Kraton (geologie)
norsk nynorsk: Kraton
norsk: Kraton
polski: Kraton
português: Cráton
Romani: Kraton
srpskohrvatski / српскохрватски: Kraton
Simple English: Craton
slovenčina: Kratón (geológia)
slovenščina: Kraton
српски / srpski: Кратон
svenska: Kraton
українська: Кратон
Tiếng Việt: Nền cổ
中文: 克拉通