Книжовен език

Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н. Това е езикова форма, която се смята за правилна и за това е преподавана например в училищата и се използва за водене на делата на държавата, предприятията и други организации. Това е също високата и официална разновидност на езика. Книжовният / литературният език са нормативни както по отношение на писмената, така и на устната реч.

Дефиниция

Наименованията „книжовен“/"литературен" език на български за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования „стандартен“ и/или "литературен" език (виж по-долу Етимология и Терминология).

Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в държавата, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със закон или друг нормативен акт може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя – не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. Съдилищата и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В училищата се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. Вестниците, радиото и телевизията се стремят да използват книжовен език.

Всеки книжовен език притежава:

  • сравнително стабилен лексикален състав с ясно определено значение, произношение и правопис на думите;
  • фиксирано произношение на думите;
  • граматически правила;
  • описателна фонетиката, граматика, морфологията и синтаксиса на езика;
  • ясна стилистика, благодарение на която може да се говори за художествен стил, публицистичен стил, юридически стил
  • лингвистична институция определяща нормите на употреба, например Френската академия (Académie française), Кралска испанска академия, в България такъв институционален характер по отношение на българския книжовен език има Институт за български език към БАН [1].
  • ефективна публична употреба
  • литературен канон

и т.н.

Езикови форми, които не съответстват на нормите на книжовния език, се приемат за неправилни. Останалите езикови форми от своя страна могат да се разделят на препоръчвани и непрепоръчвани.

други езици
Alemannisch: Standardsprache
العربية: معيرة لغة
Cymraeg: Iaith safonol
Esperanto: Norma lingvo
suomi: Yleiskieli
français: Langue standard
עברית: שפה תקנית
हिन्दी: मानक भाषा
Bahasa Indonesia: Bahasa baku
íslenska: Ritmál
italiano: Lingua standard
日本語: 標準語
Basa Jawa: Basa baku
한국어: 표준어
Кыргызча: Адабий тил
Limburgs: Sjtandaardtaal
Bahasa Melayu: Bahasa baku
Nederlands: Standaardtaal
norsk nynorsk: Målform
português: Norma culta
română: Limbă standard
sicilianu: Standarduluggìa
سنڌي: ٺيٺ ٻولي
srpskohrvatski / српскохрватски: Standardni jezik
slovenčina: Spisovný jazyk
slovenščina: Knjižni jezik
српски / srpski: Стандардни језик
Kiswahili: Lahaja sanifu
தமிழ்: தகுமொழி
татарча/tatarça: Стандарт тел
oʻzbekcha/ўзбекча: Adabiy til
中文: 标准语
Bân-lâm-gú: Piau-chún-gí