Кендо

Кендо, Япония, 1920

Кендо (剣道, 劍道) — японското изкуство за фехтоване — е начин на живот, създаден, за да подпомогне самоусъвършенстването чрез трениране в принципите на изкуството на меча.

История

От най-ранното самурайско управление по време на периода Камакура (1185 – 1233), боят с меч, заедно с язденето и стрелбата с лък, били основните военни занимания на военните кланове. През този период кендо се развило под силното влияние на Дзен будизма. Самураят можел да приравни незачитането на собствения си живот по време на битка, което се смятало задължително за победа в индивидуална битка, с будистката идея за илюзорната природа на разделението между живота и смъртта.

1. Men, 2. Hidari, 3. Tsuki, 4. Hidari-Kote, 5. Hidari-Do, 6. Migi-Men, 7. Kote Migi

Тези майстори на меча основали школи по кенджуцу (предшественика на кендо), които продължили дейността си с векове и които са основата на кендо днес. Имената на училищата отразяват същината на просветлението на техните създатели. Така Ито-рю (школа „един меч“) идва от идеята на основателя, че всички възможни удари с меча идват от и се съдържат в един оригинален основен удар. Муто (школа „липса на меч“) изразява разбирането на основателя Ямаока Тешу, че „Няма меч извън съзнанието.“ По подобен начин Мунен Мусо-рю („никаква цел, никакво предубеждение“) изразява разбирането, че основата на кенджуцу превъзхожда мисловния процес. Поредиците кендо упражнения, познати като ката, са били разработени преди няколко века като кенджуцу упражнения за войни и все още се изучават, макар и променени.

Въвеждането на бамбукови тренировъчни мечове (шинай) и броня (богу) в „кен“ тренировките се приписва на Наганума Сирозаемон Кунисато през ерата Шотоку (1711 – 1715). Наганума развил използването на кендо-гу (богу) (защитна екипировка) и въвел тренировъчен метод, използвайки шиная.

Това се смята за основата на модерното кендо. Кендо започнало да прилича на модерната си форма към края на 18 век. Използването на шинай и броня позволило да се правят удари и мушкания с всичка сила, без да се наранява опонентът. Този напредък, заедно с развитието на установени тренировъчни методи, поставил основата на модерното кендо.

Понятия като мушин (無心, むしん), или „празен ум“, са взаимствани от Дзен будизма и се смятат за съществени за достигане на високо ниво в кендо. Фудошин (不動心, ふどうしん), или „неподвижен ум“, е качество, свързано с божеството Фудо Мьо-О, един от петте „крале на светлината“ в Шингон Будизма. Фудошин означава, че кендоката не може да бъде подведен от заблудите на гнева, съмненията, страха или изненадата, които се раждат от действията на противника. По този начин днес е възможно да се предприеме подобно търсене на духовно извисяване, каквото са следвали някогашните самураи.

други езици
العربية: كندو
asturianu: Kendo
azərbaycanca: Kendo
беларуская: Кэндо
беларуская (тарашкевіца)‎: Кэндо
català: Kendo
čeština: Kendó
dansk: Kendo
Deutsch: Kendō
Ελληνικά: Κέντο
English: Kendo
Esperanto: Kendo
español: Kendo
eesti: Kendō
euskara: Kendo
فارسی: کن‌دو
suomi: Kendō
français: Kendō
galego: Kendo
עברית: קנדו
hrvatski: Kendo
magyar: Kendó
Bahasa Indonesia: Kendo
íslenska: Kendo
italiano: Kendō
日本語: 剣道
한국어: 검도
Кыргызча: Кендо
Latina: Kendo
lietuvių: Kendo
മലയാളം: കെൻഡോ
монгол: Кэндо
Bahasa Melayu: Kendo
Nederlands: Kendo
norsk nynorsk: Kendo
norsk: Kendo
ਪੰਜਾਬੀ: ਕੇਂਦੋ
polski: Kendo
português: Kendo
română: Kendō
русский: Кэндо
Scots: Kendo
srpskohrvatski / српскохрватски: Kendo
Simple English: Kendo
slovenščina: Kendo
српски / srpski: Кендо
svenska: Kendo
Türkçe: Kendo
українська: Кендо
Tiếng Việt: Kendo
中文: 劍道