Кар (римски император)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кар.

Марк Аврелий Кар
48-ми император на Римската империя
Antoninianus of Carus.jpg
Антониниан с изображение на имп. Кар
Лични данни
Управление282 – 283 г.
Пълно имеЦезар Марк Аврелий Кар Август (като император)
Роден
230 г.
Починал
283 г. (53 г.)
ПредшественикПроб
НаследникКарин
Семейство
ПотомциКарин
Нумериан
Марк Аврелий Кар в Общомедия

Марк Аврелий Кар (на латински: Marcus Aurelius Carus) е римски император в периода 282-283 г.

Традиционно, често е считан е за илириец, но най-вероятно всъщност произхожда от Нарбона, Галия. Получава образованието си в Рим. Преди да стане преториански префект на Проб, Кар прави кариера в Сената и армията. Много вероятно е участието му в заговор за убийството на император Проб, когото наследява почти веднага (кр. на 282 г.).

Скоро след възкачването си Кар обявява своите синове Карин и Нумериан за цезари и младши съимператори. [1][2] Той води победни сражения с квади и сармати по Дунав и през 283 г. продължава започнатият от предшественика му поход на изток срещу Персия. Авторитарен и енергичен ръководител, по всичко личи стремежа му да върви по пътя на императорите-възстановители Аврелиан и Проб. Зает с неотложните военни ангажименти, Кар управлява без да посети Рим, където изпраща като представител своят син и съимператор Карин.

Действията на римската армия срещу сасанидските перси на изток са много успешни. Персийската държава е временно отслабена от междуособици и атаки на степни народи, което улеснява римското нападение. Кар се изтъква като отмъстител за предишните нахлувания на персите в територията на Римската империя. При успешното настъпление на войските му в Месопотамия той приема почетната титла „Persicus Maximus“ („Персийски, най-велики“). По време на победната битка пред Ктезифон, императорът е убит от светкавица в лагера си (юли/август 283 г.) [1]; според друга версия става жертва на заговор или заболяване.

В Рим Сената гласува обожествяване на починалият император. След възкачването на Диоклециан и признаването му от Сената през 285 г. Кар и синовете му Карин и Нумериан са обявени за узурпатори и получават damnatio memoriae (лат. „проклятие на спомена“).

Източници

  1. а б в Epitome de Caesaribus, посетен на 7 септември 2013
  2. а б Breviarium ab urbe condita, посетен на 7 септември 2013
други езици
تۆرکجه: کاروس
беларуская: Марк Аўрэлій Кар
čeština: Carus
Cymraeg: Carus
dansk: Carus
Zazaki: Carus
Ελληνικά: Κάρος
English: Carus
Esperanto: Karo
español: Caro
eesti: Carus
euskara: Karo
فارسی: کاروس
suomi: Carus
français: Carus
galego: Caro
עברית: קארוס
hrvatski: Kar (car)
Bahasa Indonesia: Carus
ქართული: კარუსი
македонски: Кар
norsk: Carus
occitan: Carus
polski: Karus
română: Carus
Scots: Carus
srpskohrvatski / српскохрватски: Kar (car)
српски / srpski: Кар
svenska: Carus
Kiswahili: Kaizari Carus
Tagalog: Carus
Türkçe: Carus
українська: Марк Аврелій Кар
Tiếng Việt: Carus
Yorùbá: Carus
中文: 卡鲁斯
Bân-lâm-gú: Carus