Канджи

Канджи (на японски език: 漢字  漢字 kanji) представляват китайски йероглифи, които се използват в модерната японска писмена система, заедно с хирагана (ひらがな, 平仮名), катакана (カタカナ, 片仮名), арабските цифри и латинската азбука (позната като романизация на японския или ромаджи). Японският термин канджи буквално означава "букви на династията Хан", по чието време на царуване китайските знаци са стандартизирани за първи път.

Китайски йероглифи за думата канджи.

История

Неизвестно е по какъв начин китайските йероглифи попадат в Япония, макар че в днешни дни за общоприета се счита версията за това, че първите китайски текстове са внесени в страната от будистки монаси от корейското царство Пекче през 5 век. Особено разпространение на канджи датира от времето, в което царува императрица Суико (593-628 г.), когато дипломатическите връзки между Китай и Япония започват да се затвърждават, а с това и необходимостта от владеенето на класически китайски език - все-по осезаема [1].

По времето на създаването на китайските знаци, японският език не разполага със собствена писменост. Това е и причината първоначалната употреба на канджи да се ограничава само до изписването на текстове на китайски език. По-късно е създадена и системата "канбун" (漢文 kanbun), която представлява съвкупност от диактрични знаци, с помощта на които японците успяват да преструктурират китайските изречения и чрез добавянето на множество модификатори, в т.ч. глаголни окончания, да ги приведат в съотвествие с правилата на японската граматика. По-късно са създадени и сричковите системи хирагана и катакана, които са ключови елементи в писмеността на съвременния японски език [2].

Макар и по начало канджи да са същите знаци, които са използвани за изписване и на китайския език, между съвременният облик на системата канджи и този на хандзи (знаците, използвани в Китай) се наблюдават и някои съществени различия. Това се дължи отчасти на наличието на канджи, създадени в Япония (вместо взаимствани директно от китайския език), както и на факта, че някои китайски знаци са получили малко или много по-различно значение от това, с което са използвани в Китай.

От друга страна, причина за несъответствието между знаците, използвани в съвременен Китай и Япония, е и опростяването на някои знаци в Япония (наречени по-късно "шинджитай"), както и опростяването на голям брой от традиционните йероглифи в КНР през средата на XX век (или т.нар. опростен китайски), които играят ролята на стандартна писменост в Китай. Основна разлика помежду опростяванията в Китай и Япония е, че последното се отнася за значително по-малък кръг от йероглифи и само по себе си е по-консервативно по отношение на използваните техники за опростяване. В резултат от това, много японци срещат трудности при разпознаването на йероглифи, написани на опростен китайски език.

други езици
Afrikaans: Kanji
العربية: كانجي
অসমীয়া: কাঞ্জি
asturianu: Kanji
azərbaycanca: Kanci
žemaitėška: Kandžė
беларуская: Кандзі
Bahasa Banjar: Kanji
বাংলা: কাঞ্জি
català: Kanji
Cebuano: Kanji
کوردی: کانجی
čeština: Kandži
Cymraeg: Kanji
dansk: Kanji
Deutsch: Kanji
English: Kanji
español: Kanji
eesti: Kanji
euskara: Kanji
فارسی: کانجی
suomi: Kanji
français: Kanji
galego: Kanji
Gaelg: Kanji
עברית: קאנג'י
हिन्दी: कानजी
hrvatski: Kanji
magyar: Kandzsi
interlingua: Kanji
Bahasa Indonesia: Kanji
íslenska: Kanji
italiano: Kanji
Basa Jawa: Kanji
ភាសាខ្មែរ: កាន់ជិ
Latina: Kanji
Lëtzebuergesch: Kanji
lietuvių: Kandži
latviešu: Kandži
Malagasy: Kanji
македонски: Канџи
Bahasa Melayu: Tulisan Kanji
Nāhuatl: Kanji
Nederlands: Kanji
norsk nynorsk: Kanji
norsk: Kanji
occitan: Kanji
ਪੰਜਾਬੀ: ਕਾਂਜੀ (ਲਿਪੀ)
Papiamentu: Kanji
polski: Kanji
português: Kanji
română: Kanji
русский: Кандзи
Scots: Kanji
Simple English: Kanji
slovenčina: Kandži
slovenščina: Kandži
српски / srpski: Канџи
Basa Sunda: Kanji
svenska: Kanji
ไทย: คันจิ
Tagalog: Kanji
Türkçe: Kanji
українська: Ієрогліфи (Японія)
اردو: کانجی
Tiếng Việt: Kanji
ייִדיש: קאנדזשי
中文: 日本汉字
Bân-lâm-gú: Ji̍t-pún Hàn-jī
粵語: 和製漢字