История на математиката

  • до ок. 2500 до н.е. Поява на необходимостта от броене и измерване; наченки на устното броене
  • ок. 2500 пр. Хр. В Месопотамия се въвежда и развива смесена десетично-шестдесетична позиционна бройна система
  • ок. 2000 пр. Хр. В Месопотамия математиците решават алгебрични уравнения до 2-ра степен (квадратни уравнения); математиката се развива и в Древен Египет, откъдето са запазени малко документи (папируси с рецепти за решаването на конкретни задачи)
  • ок. 550 пр. Хр. Питагор доказва теоремата за страните в правоъгълен триъгълник (тя е известна и преди в Китай, Месопотамия и Древен Египет)
  • ок. 450 пр. Хр. Древногръцкият математик Хипас (Хипазос) Метапонтийски от школата на Питагор открива, че някои числа са ирационални
  • 300 пр. Хр. Евклид в трактата си “Елементи” установява законите на геометрията, влизащи в учебниците и днес; повече от 2000 г. (до появата на неевклидовите геометрии) се смята, че геометрията на Евклид е единствената възможна
  • ок. 230 пр. Хр. Ератостен открива метод за намиране на всички прости числа (сито на Ератостен)
  • ок. 190 пр. Хр. Китайски математици използват степени на 10 за изразяване на величини
  • ок. 100 пр. Хр. Китайски математици започват да използват отрицателни числа
  • ок. 210 сл. Хр. Диофант от Александрия написва първото съчинение по алгебра
  • ок. 600 В Индия започва да се използва десетичната позиционна система
  • 829 Перс. математик Мохамад ибн Муса ал Хорезми използва десетичната бройна система; от преводите на съчиненията му на латински по-късно и европейски учени се запознават със системата
  • 876 В Индия е въведен символ за означаване на нулата
други езици
Bahasa Indonesia: Sejarah matematika
日本語: 数学史
한국어: 수학사
Bahasa Melayu: Sejarah matematik
Simple English: History of mathematics
slovenščina: Zgodovina matematike
Basa Sunda: Sajarah matematik
Tiếng Việt: Lịch sử toán học
中文: 数学史