Злато
English: Gold

Злато
Злато – мек, ковък и жълт метал
Мек, ковък и жълт метал
Спектрални линии на злато
ПлатинаЗлатоЖивак
Ag

Au

Rg
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZЗлато, Au, 79
Група, период, блок11, 6, d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Xe] 4f14 5d10 6s1
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 1
CAS номер7440-57-5
Свойства на атома
Атомна маса196,966569 u
Атомен радиус (изч.)135 (174) pm
Ковалентен радиус136±6 pm
Радиус на ван дер Ваалс166 pm
Степен на окисление5, 3, 2, 1, −1, −2, −3
ОксидAu2O3 (амфотерен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,54
Йонизационна енергияI: 890,1 kJ/mol
II: 1980 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структуракубична стенноцентрирана
Плътност19300 kg/m3
Температура на топене1337,33 K (1064,33 °C)
Температура на кипене3243 K (2970 °C)
Моларен обем1,02×10-5 m3/mol
Специф. топлина на топене12,55 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение342 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa)110102103104105
T (K)164618142021228126203078
Скорост на звука2030 m/s при 25 °C
Специф. топл. капацитет129,1 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост4,5×107 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление0,02214 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост318 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен [1]
Модул на еластичност79 GPa
Модул на срязване27 GPa
Модул на свиваемост180 GPa [2]
Коефициент на Поасон0,4
Твърдост по Моос2,5
Твърдост по Викерс188 – 216 MPa
Твърдост по Бринел188 – 245 MPa
История
Откритиев Средния Изток
(≈6000 г. пр.н.е.)
Най-дълготрайни изотопи
ИзотопИРППТРПР
195Auсинт.186,1 дниε195Pt
196Auсинт.6,183 дниε195Pt
β-195Hg
197Au100 %стабилен
198Auсинт.2,7 дниβ-198Hg
199Auсинт.3,17 дниβ-199Hg

Златото е химичен елемент с атомен номер 79 и означение Au. То е тежък, мек, блестящ, и ковък метал. Провежда електричеството. Има яркожълт цвят и блясък, традиционно смятан за привлекателен. Не ръждясва във въздуха и във водата.

Златото е преходен метал. Намира се в период 6, група 11 на периодичната система.При нормални условия е в твърдо агрегатно състояние. То е един от най-слабо активните елементи. По тази причина се среща често в самородна форма – като златни зърна и жили в скалите или в алувиални отлагания. По-рядко е съставна част на химични съединения, образуващи минерали, най-често в съединение с телура.

Златото е устойчиво на действието на най-силните киселини поотделно, но може да бъде разтворено в смес на азотна и солна киселина, наричана по тази причина царска вода. То се разтваря и в алкални разтвори на цианиди, които намират приложение в добивната промишленост, както и в живак, образувайки амалгамни сплави. Златото е неразтворимо в азотна киселина, която разтваря повечето метали, включително среброто. Този факт се използва за установяване на наличието на злато чрез т. нар. киселинна проба.

Още отпреди появата на писана история златото е ценен и много търсен благороден метал, използван като парично средство, в бижутерията и за изработване на различни предмети на изкуството. Златните стандарти са най-често срещаната основа на паричната политика в историята на човечеството до първата половина на XX век, когато започват да отстъпват на фиатните пари.

Количеството злато, добито от началото на човешката история до 2011 г., се оценява на 171 хиляди тона, от които 59% са произведени след 1950 г.[3] Около 50% от новопроизведеното злато се използва в бижутерията, 40% – като инвестиция и 10% – в промишлеността.[4] Добрата ковкост, проводимост, устойчивостта на корозия и слабата химическа активност правят златото подходящо за различни практически приложения в стоматологията, електрониката и други области.

Наименование

Българската дума „злато“, както и сродните наименования на метала в повечето славянски и балтийски езици (сърбохърватски, словенски, чешки и словашки: „злато“/„zlato“; руски и украински: „золото“; беларуски: „золата“; полски: „złoto“; латвийски: „zelts“), произлиза от праиндоевропейския корен *g'helto- („жълт“, „зелен“).[5] Със същия произход са и думите „зелен“ и „злак“.[5] Чрез различна промяна на праиндоевропейския корен *g'helto- са образувани и наименованията на златото в повечето германски езици (английски и немски: „gold“; датски и шведски: „guld“; нидерландски: „goud“).[6]

Символът на златото Au е получен от латинското му наименование aurum, което според различни източници означава „жълто“ или „светла зора“, и е родствено с „Аврора“ (Aurora) – утринна заря. Според определенията в съвременните латински речници смисълът на думата aurum се простира само до метала злато.

Свойства

Физични свойства

Късчета самородно злато

Златото е най-ковкият метал – един грам от него може да бъде изкован в лист с площ един квадратен метър. Златното фолио може да бъде направено толкова тънко, че да стане прозрачно, като преминаващата през него светлина е зеленикавосиня, тъй като златото отразява силно жълтото и червеното.[7] Такива полупрозрачни листове отразяват и голяма част от инфрачервената светлина, поради което се използват като инфрачервени щитове във визьорите на топлозащитни костюми и скафандри.[8]

Златото е добър проводник на топлината и електричеството. То има голяма плътност – 19,3 тона на кубичен метър. За сравнение плътността на оловото е 11,34 t/m3, а тази на най-тежкия елемент – осмия – е 22,610 t/m3. Златото има коефициент на линейно разширение 0,0000142 K−1 и коефициент на обемно разширение 0,0000426 K−1, а специфичната му топлоемкост e 128 J/(kg·K)

Златото лесно образува сплави с други метали. Това се използва за промяна на твърдостта и други свойства на метала, за контролиране на температурата на топене или за оцветяване в специфични цветове.[9]

Цвят

Цветове на сплавите на злато, сребро и мед, в зависимост от съотношението на трите метала

За разлика от повечето метали, които в чист вид са сиви или сребристобели на цвят, златото е жълто. Този цвят се дължи на плътността на слабо свързаните (валентни) електрони, трептящи в обща среда, която може да се разглежда като квазичастица, наричана плазмон. При повечето метали честотата на това трептене е в ултравиолетовия обхват, но при златото е във видимия обхват, поради слабите релативистични ефекти, засягащи орбиталите на неговите атоми.[10][11] На подобни ефекти се дължи и златистият оттенък на цезия.

Сплавите на златото могат да имат различен цвят, както е показано на триъгълната диаграма на сплавите му със среброто и медта. Такова цветно злато намира приложение в бижутерията, където различните цветове се използват с декоративна цел. Например, сплавите на злато с паладий или никел имат бял цвят и намират широко приложение в бижутерията. По-рядко се използват сплави с други елементи, като манган, алуминий, желязо или индий, с които се получават необичайни цветове със специфично приложение.[12]

Химични свойства

Златото не реагира химически с въздуха, влагата и повечето корозивни вещества, което го прави подходящо за използване в монети и украшения, а също и като защитно покритие на други, по-реактивни метали. Въпреки това златото не е напълно инертно химически. То е неразтворимо в повечето течности, но се разтваря в смес от силни киселини – т. нар. царска вода.

Обичайни степени на окисление на златото са +1 и +3. Златните йони в разтвор се редуцират и утаяват чрез добавяне на друг метал като редукционен агент. Добавеният метал се окислява и се разтваря, измествайки златото от разтвора и давайки му възможност да се отдели като твърда утайка. Златото с висока чистота няма вкус и мирис, което е свързано с неговата устойчивост на корозия: вкусът на металите се дължи на образуваните в разтвора метални йони.[13]

Изотопи

Златото има само един стабилен изотоп, 197Au – единственият срещан в природата. Синтезирани са 36 други радиоактивни изотопа с атомни маси от 169 до 205. Най-устойчив сред тях е 195Au, който има период на полуразпад 186,1 дена. Най-неустойчив е 171Au, при който протича протонен разпад с период на полуразпад 30 µs.

Повечето радиоактивни изотопи на златото с атомна маса под 197 се разпадат чрез съчетание от протонен разпад, алфа-разпад и позитронен бета-разпад+). Изключения са 195Au, който се трансформира чрез поглъщане на електрони, и 196Au, при който е налице най-често поглъщане на електрони (93%) с ограничен електронен бета-разпад (β-).[14] Всички радиоактивни изотопи на златото с атомна маса над 197 се разпадат чрез електронен бета-разпад (β-).[15]

Освен тези изотопи са известни поне 32 ядрени изомера с атомни маси от 170 до 200. В този диапазон само 178Au, 180Au, 181Au, 182Au и 188Au нямат изомери. Най-устойчивият изомер на златото е 198 m2Au с период на полуразпад 2,27 дни, а най-неустойчив е 177 m2Au с период на полуразпад само 7 ns. 184 m1Au има три пътя на разпад: β+ разпад, изомерен преход и алфа-разпад – повече, отколкото всеки друг изомер или изотоп на златото.[15]

Получаване

Златото се среща рядко в чист вид, но лесно могат да бъдат изолирани негови съединения с други елементи. Златото се извлича от златоносния пясък при обработка с разтвори на натриева основа и натриев цианид в присъствие на кислород.

Разпространен метод за извличане на златото, когато е във вид на прах, е с помощта на живак. Живакът образува амалгама със златото. Течните живачни отпадъци обаче тровят реките и хранителните вериги, а при вдишване носят риск за здравето.

Добив на злато

Известна е обработката на злато още от петото хилядолетие преди новата ера. За цялата история на развитие на човешката цивилизация са добити около 161 хиляди тона (по оценка от 2011 г.).[16]

През 2007 г. в света са добити 2,38 хил. тона злато, а през 2008 – 2,33 хил. тона. Лидери в добива на злато са:[17]:

МястоСтранаДобив 2006 (т)Добив 2007 (т)Добив 2008 (т)Добив 2009 (т)Добив 2010 (т)Добив 2011 (т)Добив 2012 (т)Добив 2013 (т)
1Flag of the People's Republic of China.svg Китай245275295320345362403420
2Flag of South Africa.svg Република Южна Африка272252250198189181160145
3Flag of the United States.svg САЩ252238230223231234235227
4Flag of Australia (converted).svg Австралия244246225222261258250255
5Flag of Peru.svg Перу203170175182164164161150
6Flag of Russia.svg Русия159157165191192200218220
7Flag of Canada (Pantone).svg Канада104101100979197104120
8Flag of Indonesia.svg Индонезия16411890130120965960
9Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан85859090919393
10Flag of Ghana.svg Гана84848682808785
11Flag of Papua New Guinea.svg Папуа Нова Гвинея65656668665362
12Flag of Chile.svg Чили42424138455055
13Flag of Mexico.svg Мексико394151738497100
14Flag of Brazil.svg Бразилия40406058626575
други страни818471446490559640655700
Общо тона годишен добив24602383226424472561266026902767
Цена млн. $ за тон16.520.326.8283545.251.453.3
Общо милиарда $40.5948.37560.67568.51689.635120.232138.266147.481

Най-големите държавни златни запаси в света

В долната таблица са показани само държавните златни запаси (и златният запас на МВФ). Трябва да се отчете, че в много страни частни лица притежават значително по-голям по обем злато в сравнение със златния запас на съответните държави. Например, през декември 2011 г. частното злато в Индия е 18000 тона[18], като държавният златен запас през 2013 г. е 557.7 тона[19].

Най-големите златни запаси в света през април 2016 г.[20].

Страна/ОрганизацияЗлато
(тона)
Процентът на златото
в общият обем на
държавния валутен резерв (%)
1Flag of the United States.svg САЩ8133,575,3 %
2Германия Германия3381 69 %
3Международен валутен фонд2814 -
4Италия Италия2451,868,3 %
5Flag of France.svg Франция2435,663,2 %
6Flag of the People's Republic of China.svg КНР1788,42,2 %
7Flag of Russia.svg Русия1447 15,1 %
8Flag of Switzerland.svg Швейцария1040 6,8 %
9Flag of Japan.svg Япония765,22,4 %
10Flag of the Netherlands.svg Нидерландия612,559,4 %

Приложения

Паричен обмен

Златни монети от около 1400 година

Още от древността златото се използва в много части на света като парично средство за размяна във вид на монети или в друга форма. Тъй като чистото злато е твърде меко за употреба в ежедневния паричен обмен, златните монети обикновено се секат от сплави с примеси на мед, сребро или други метали, които им придават по-голяма твърдост. Така например английските златни монети, в обращение от 1526 г. до 30-те години на XX век, са с чистота 22 карата (91,6%),[21] а американските след 1837 г. – със златно съдържание 90,0% (21,6 карата).[22]

Първите златни монети през Античността се секат в Лидия около 700 г. пр.н.е.[23] Древногръцкият златен талант е с маса между 8,42 и 8,75 грама.[24] След продължителен период на използване на предимно сребърни монети, европейските икономики подновяват масовото сечене на златни монети през XIII-XIV век.[25] През XIX век златото започва да се използва широко като обезпечение на банкноти чрез системата на златния стандарт.

Рязкото нарастване на държавните разходи по време на Първата световна война кара повечето държави, участващи в нея, да финансират дефицитите си за сметка на увеличаване на паричната маса и обезценяване на парите, отказвайки се на практика от златния стандарт. След войната някои страни правят опити да се върнат към него, но след Втората световна война почти всички държави изоставят тази система за сметка на фиатните пари. Последната държава, прибягнала до тази мярка, е Швейцария, която се отказва от задължителното обезпечение на парите със злато през 2000 г.[26]

Инвестиция

Кюлчета злато

Дори след премахването на златния стандарт златото запазва част от монетарните си свойства и някои инвеститори го използват като запас от стойност, като влагат средствата си обикновено в инвестиционни монети или златни кюлчета. Това обикновено се прави като защита срещу инфлация или други икономически сривове. Някои икономисти подлагат на съмнение ефективността на такива вложения.[27]

Тъй като не са предназначени за ежедневна употреба, изискванията към механичните свойства на инвестиционните монети са по-ниски и те обикновено се изготвят с чистота 24 карата (минимум 99,9%, най-често 99,99%), макар че има и изключения. Например, американският златен орел, британският соверен и южноафриканският крюгерранд и днес по традиция използват чистота 22 карата.[28] Инвестиционната монета с най-голяма чистота на златото е канадският златен кленов лист, в който златото е 99,999%.

Най-често използваното кюлче злато е с маса 1 kg и форма, близка до правоъгълен паралелепипед.

Бижутерия

Златото намира широко приложение в бижутерията. Както и при монетите, чистото злато е твърде меко и в бижутерията обикновено се използват различни сплави с чистота 22, 18, 14 или 10 карата, като по този начин се изменят неговата твърдост и дуктилност, температура на топене, цвят и други свойства. Най-често използваният допълнителен метал в тези сплави е медта.[9]

18-каратовото злато, съдържащо 25% мед, често използвано в античната и руската бижутерия, има червеникав цвят, 14-каратовата златно-медна сплав има цвят, почти еднакъв с този на някои бронзови сплави. Синкав цвят може да се получи чрез добавяне на желязо, а лилав – на алуминий, но тези разновидности се използват много рядко, поради по-трудната им обработка.[9]

14 и 18-каратовата сплав със сребро има зеленикаво-жълт цвят. Бялото злато се получава чрез добавяне на паладий или никел, а 18-каратовото злато, съдържащо 17,3% никел, 5,5% цинк и 2,2% мед е сребристо на цвят. От друга страна никелът е токсичен и отделянето му от бялото злато е регулирано в някои страни.[9] Бялото злато, съдържащо паладий, е по-скъпо от съдържащото никел. Висококаратните сплави на бяло злато са много по-устойчиви на корозия от среброто и стърлинга.

Медицина

Зъбна корона от злато

Според някои изследователи златото е най-старото използвано лекарство.[29] То е известно още на Педаний Диоскурид.[30][31] В същото време токсикологията му не е изцяло изучена.[32]

Преди появата на научната медицина златото е смятано за полезно за здравето поради своята рядкост и красота. Дори някои съвременни езотерични течения и форми на алтернативната медицина приписват на златото лечебни свойства.[33] Някои соли и радиоизотопи на златото действително имат противовъзпалително действие и се използват при артрит и други подобни състояния,[34] както и за лекуване на рак, но като чист метал златото е напълно инертно към химическите вещества в човешкото тяло.

Сплави на златото се използват във възстановителната стоматология за изготвяне на корони и мостове. Ковкостта на златните сплави позволява по-прецизно възстановяване на повърхността на зъба, отколкото при порцелановите корони. Използването на златни корони при видими зъби, като резците, се насърчава при някои култури и се смята за нежелателно при други.

Различни форми на златото намират приложение в някои изследователски методи, използвани в медицината и биологията. Колоидното злато представлява суспензия на златни наночастици, които имат свойството да абсорбират протеинови молекули по своята повърхност. Такива частици, покрити с определени антитела, могат да се използват за откриване на дадени антигени по повърхността на клетките.[35][36]

Златото и негови сплави с паладий се използват като електропроводящо покритие на биологични проби и други непроводящи материали, като пластмаси и стъкло, за да бъдат наблюдавани със сканиращ електронен микроскоп. Покритието, което обикновено се нанася чрез магнетронно разпрашване с аргонова плазма, изпълнява три функции. Много високата електропроводимост на златото отвежда електрическите заряди от пробата, а високата му плътност спира проникването на електроните, ограничавайки дълбочината, до която електронният лъч прониква в образеца. Това подобрява определянето на положението и топографията на повърхността на образеца и увеличава пространствената разделителна способност на изображението. В същото време от златото се отделят голямо количество вторично емитирани електрони, които имат ниска енергия и са най-често използваният източник на сигнал в сканиращите електронни микроскопи.[37]

Хранителна добавка

Златото е регистрирано като хранителна добавка с код Е175.[38] Златно фолио, люспи или прах се използва в някои специални храни, главно в десерти и напитки, като декоративна съставка.[39] Голдвасер („златна вода“) е традиционен билков ликьор, приготвян в Гданск и Швабах, който съдържа частици златно фолио.

В чист вид златото е напълно инертно към химичните вещества в човешкия организъм, не променя вкуса на храните и няма хранителна стойност.[40]

Електротехника

  • Златото е незаменимо като материал за електрически контакти. В космическата техника и микроелектрониката проводниците често са златни, а контактни повърхности, съединители, печатни платки и т.н. често се покриват галванично със злато.

Други области на техниката

Любопитни факти

  • Сходството между златото и минерала пирит е станало причина пиритът да бъде наречен „златото на глупака“. Разликата между златото и пирита се установява при силен удар с остър предмет. Пиритът ще се надроби, а по златото ще остане дълбока следа от острието.

Бележки

Цитирани източници
други езици
Acèh: Meuih
Afrikaans: Goud
Alemannisch: Gold
አማርኛ: ወርቅ
aragonés: Oro
Ænglisc: Gold
العربية: ذهب
ܐܪܡܝܐ: ܕܗܒܐ
مصرى: دهب
অসমীয়া: সোণ
asturianu: Oru
Aymar aru: Quri
azərbaycanca: Qızıl
تۆرکجه: قیزیل
башҡортса: Алтын
Boarisch: Goid
žemaitėška: Auksos
Bikol Central: Bulawan
беларуская: Золата
беларуская (тарашкевіца)‎: Золата
भोजपुरी: सोना
Banjar: Amas
বাংলা: সোনা
བོད་ཡིག: གསེར།
brezhoneg: Aour
bosanski: Zlato
буряад: Алтан
català: Or
Chavacano de Zamboanga: Oro
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Gĭng
Cebuano: Bulawan
Tsetsêhestâhese: Véhone-ma'kaata
کوردی: زێڕ
corsu: Oru
čeština: Zlato
kaszëbsczi: Złoto
словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ: Ꙁлато
Чӑвашла: Ылтăн
Cymraeg: Aur
dansk: Guld
Deutsch: Gold
Zazaki: Zern
Ελληνικά: Χρυσός
emiliàn e rumagnòl: Ôr
English: Gold
Esperanto: Oro
español: Oro
eesti: Kuld
euskara: Urre
estremeñu: Oru
فارسی: طلا
suomi: Kulta
Võro: Kuld
føroyskt: Gull
français: Or
Nordfriisk: Gul
furlan: Aur
Frysk: Goud
Gaeilge: Ór
贛語:
kriyòl gwiyannen:
Gàidhlig: Òr
galego: Ouro
Avañe'ẽ: Kuarepotiju
ગુજરાતી: સોનું
Gaelg: Airh
客家語/Hak-kâ-ngî: Kîm
עברית: זהב
हिन्दी: सोना
Fiji Hindi: Sona
hrvatski: Zlato
hornjoserbsce: Złoto
Kreyòl ayisyen:
հայերեն: Ոսկի
Արեւմտահայերէն: Ոսկի
interlingua: Auro
Bahasa Indonesia: Emas
Iñupiak: Manik kaviqsuaq
Ilokano: Balitok
ГӀалгӀай: Дошув
Ido: Oro
íslenska: Gull
italiano: Oro
日本語:
Patois: Guol
la .lojban.: solji
Jawa: Emas
ქართული: ოქრო
Kongo: Wolo
Gĩkũyũ: Gold
қазақша: Алтын
kalaallisut: Kuulti
ភាសាខ្មែរ: មាស
ಕನ್ನಡ: ಚಿನ್ನ
한국어:
Перем Коми: Зарни
कॉशुर / کٲشُر: سۄن
Ripoarisch: Jold
kurdî: Zêr
коми: Зарни
Кыргызча: Алтын
Latina: Aurum
Lëtzebuergesch: Gold
лакку: Муси
лезги: Къизил
Limburgs: Goud
Ligure: Öo
lumbaart: Or
lingála: Wólo
ລາວ: ທອງຄຳ
lietuvių: Auksas
latviešu: Zelts
मैथिली: सोना
мокшень: Зирня
Malagasy: Volamena
олык марий: Шӧртньӧ
македонски: Злато
മലയാളം: സ്വർണം
монгол: Алт
मराठी: सोने
кырык мары: Шӧртньӹ
Bahasa Melayu: Emas
Mirandés: Ouro
မြန်မာဘာသာ: ရွှေ
эрзянь: Сырне
Plattdüütsch: Gold
नेपाली: सुन
नेपाल भाषा: लुं
Nederlands: Goud
norsk nynorsk: Gull
norsk: Gull
Novial: Ore
Nouormand: Or
Diné bizaad: Óola
occitan: Aur
Livvinkarjala: Kuldu
ଓଡ଼ିଆ: ସୁନା
ਪੰਜਾਬੀ: ਸੋਨਾ
Kapampangan: Gintu
Papiamentu: Oro
पालि: औरियम
polski: Złoto
Piemontèis: Òr (element)
پنجابی: سونا
پښتو: سور زر
português: Ouro
Runa Simi: Quri
rumantsch: Aur
română: Aur
armãneashti: Malamâ
русский: Золото
русиньскый: Золото
संस्कृतम्: सुवर्णम्
саха тыла: Көмүс
ᱥᱟᱱᱛᱟᱲᱤ: ᱥᱚᱱᱟ
sardu: Oro
sicilianu: Oru
Scots: Gowd
سنڌي: سون
davvisámegiella: Golli
srpskohrvatski / српскохрватски: Zlato
Simple English: Gold
slovenčina: Zlato
slovenščina: Zlato
Soomaaliga: Dahab
shqip: Ari
српски / srpski: Злато
Sranantongo: Gowtu
Seeltersk: Gould
Sunda: Emas
svenska: Guld
Kiswahili: Dhahabu
தமிழ்: தங்கம்
ತುಳು: ಬಂಗಾರ್
తెలుగు: బంగారం
тоҷикӣ: Тило
ไทย: ทองคำ
Tagalog: Ginto
Türkçe: Altın
татарча/tatarça: Алтын
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: ئالتۇن
українська: Золото
اردو: سونا
oʻzbekcha/ўзбекча: Oltin
vèneto: Oro
vepsän kel’: Kuld
Tiếng Việt: Vàng
Volapük: Goldin
walon: Ôr
Winaray: Bulawan
吴语:
хальмг: Алтн
isiXhosa: Igolide
მარგალური: ორქო
ייִדיש: גאלד
Yorùbá: Wúrà
Vahcuengh: Gim
中文:
文言: 金 (元素)
Bân-lâm-gú: Kim
粵語:
isiZulu: Igolide