Дискант

Дискант или диска̀нтус (на италиански: discanto, на латински: discantus) е форма на многогласие, която се е появила през 12 век във Франция. Дисканта преставлява особено водене на най-високите певчески гласове при многогласното пеене, разпространено в средновековна Западна Европа. В този смисъл терминът се употребява в повечето западноевропейски езици. В българския език обаче е съхранено и се употребява главно вторичното значение на термина, а именно дискант обозначава най-високия детски глас.

Също така представлява проникване на елементи в пеенето от светската народна музика в църковната. При дискантуса на глас кантус фирмус се противопоставя по-висок (а не по-нисък, както при ораганума) раздвижен глас.

Най-характерното за дискантуса е, че той се импровизира от певците по строго определени правила, наложени от църковната музика. На основата на тази вокална импровизация постепенно в партията на дискантуса започват да се явяват във вид на украшения по няколко тона на кантус фирмуса, както и противоположно мелодично движение, без допускането на никакви [[дисонанс]. Означава се с ЕB5

  • Източници

Източници

Музикален терминологичен речник, Издателство „Наука и изкуство“, 1969 г., стр. 90

други езици
català: Discantus
čeština: Discantus
Чӑвашла: Дискант
Deutsch: Discantus
English: Descant
español: Discanto
eesti: Discantus
suomi: Diskantti
français: Déchant
magyar: Discantus
Հայերեն: Դիսկանտ
italiano: Discanto
Кыргызча: Дискант
lietuvių: Diskantas
Nederlands: Discant
polski: Discantus
português: Discantus
română: Discant
русский: Дискант
українська: Дискант