Дионис

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дионисий.

За картината на Караваджо Бакхус, вижте Бакхус
Дионис, Лувъра

Дионис (на старогръцки: Διόνυσος; на латински: Bacchus) е древногръцки бог, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. Почитан е и в Древния Рим (Бакхус, Либер), в Тракия (Загрей) и във Фригия (Сабазий). Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат дионисии, в Рим – вакханалии, в Тракия – розалии.

Дионис, един от главните богове в гръцкия пантеон. Той е син на Зевс и на Семела. Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos („земен“). Когато ревнивата Хера разбрала, че Семела (смъртна жена, по друга версия – богиня на земята) е бременна от Зевс, тя ѝ се явила като старица и посяла в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото ѝ дете, като накарала Семела да помоли Зевс да ѝ докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещал да не го моли за това, защото нямало смъртен, който да видел бог и да останел жив, но накрая отстъпил пред молбите ѝ. Семела загинала от пламъците на Зевсовите мълнии. Зевс спасил нероденото дете, като го зашил в бедрото си. Няколко месеца по-късно се родил Дионис, който по-късно извадил майка си от подземния свят и я направил безсмъртна. Дионис става съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос

Според друга версия Дионис бил син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детето, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали. При това Дионис претърпял различни метаморфози – превърнал се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсали и изяли части от тялото му. Зевс изпепелил с мълнията си титаните и от техния прах се родили хората. Това схващане е основа на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионис, тоест божествена същност. Атина и Деметра успели да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използвал сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставил в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис „дважди роден“. Някъде се казва, че Зевс дал на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.

Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и се скрил в лоното на Тетида. По-късно Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. По други версии му вдъхнал лудост и Ликург убил сина си Дриант с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей. После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. Следван винаги от тиас – спътници, най-често жени, Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините, обхванати от вакхическа лудост.

На повторното раждане (прераждане) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.

Произход на култа

Макар култът към Дионис да се утвърждава през VII век пр.н.е., съществуването му е регистрирано в много по-ранни източници. Появата на името му в глинени таблички, написани с писмото Линеар Б (XIII век пр.н.е.) свидетелства, че той е почитан още по време на микенския период, а следи от сходен култ са регистрирани и в Минойски Крит. По-късните легенди за произхода на култа му приписват различен произход – според някои той е тракииски, според други – гръцки,[1][2][3] според трети той идва от Азия или от Етиопия.

други езици
Afrikaans: Dionisos
Alemannisch: Dionysos
አማርኛ: ዲዮኒሶስ
aragonés: Dionís
العربية: ديونيسوس
asturianu: Dioniso
azərbaycanca: Dionis
Boarisch: Dionysos
беларуская: Дыяніс
brezhoneg: Dionysos
bosanski: Dionis
català: Dionís
čeština: Dionýsos
Чӑвашла: Дионис
dansk: Dionysos
Deutsch: Dionysos
Zazaki: Dionysos
Ελληνικά: Διόνυσος
English: Dionysus
Esperanto: Dionizo
español: Dioniso
eesti: Dionysos
euskara: Dioniso
فارسی: دیونیسوس
suomi: Dionysos
français: Dionysos
Gaeilge: Dinísias
galego: Dioniso
עברית: דיוניסוס
हिन्दी: डायोनाइसस
hrvatski: Dioniz
magyar: Dionüszosz
Հայերեն: Դիոնիսոս
Bahasa Indonesia: Dionisos
íslenska: Díonýsos
italiano: Dioniso
ქართული: დიონისე
қазақша: Дионис
한국어: 디오니소스
Lëtzebuergesch: Dionysos
lietuvių: Dionisas
latviešu: Dionīss
македонски: Дионис
മലയാളം: ഡൈനീഷ്യസ്
Bahasa Melayu: Dionysus
Plattdüütsch: Dionysos
norsk nynorsk: Dionysos
norsk: Dionysos
occitan: Dionís
ਪੰਜਾਬੀ: ਡੀਓਨਾਇਸਸ
polski: Dionizos
português: Dioniso
română: Dionis
русский: Дионис
sicilianu: Dionisu
Scots: Dionysus
srpskohrvatski / српскохрватски: Dioniz
Simple English: Dionysus
slovenčina: Dionýzos
slovenščina: Dioniz
shqip: Dionisi
српски / srpski: Дионис
svenska: Dionysos
Kiswahili: Dioniso
தமிழ்: டயோனிசசு
Tagalog: Dionysos
Türkçe: Dionysos
татарча/tatarça: Dionis
українська: Діоніс
اردو: دیانوسس
oʻzbekcha/ўзбекча: Dionis
vepsän kel’: Dionis
Tiếng Việt: Dionysus
Winaray: Dionysus
Bân-lâm-gú: Dionysus