Джослин Бел

Джослин Бел Бърнел
Susan Jocelyn Bell
северноирландски учен
Джослин Бел през 2009 г.
Джослин Бел през 2009 г.

Родена
15 юли 1943 г. (75 г.)
НационалностФлаг на Северна Ирландия Северна Ирландия
Научна дейност
Областфизика, астрономия
ОбразованиеГлазгоуски университет,
Кеймбриджки университет
Учила приАнтъни Хюиш
Работила вЛондонски университетски колеж
Известна соткриване на първите пулсари
ПовлиянаФред Хойл
Семейство
СъпругМартин Бърнел (ж. 1968 – 1993)
ДецаГавин Бърнел

Уебсайтwww2.physics.ox.ac.uk/(...)ellburnell
Джослин Бел в Общомедия

Сюзън Джослин Бел (на английски: Susan Jocelyn Bell), известна и като Джослин Бел Бърнел (по мъж), е северноирландски учен, физик, дама-командор на Ордена на Британската империя, член на Кралското научно дружество и Кралското астрономическо дружество[1].

Биография

Родена е на 15 юли 1943 г. в Лърган, Северна Ирландия. Работи в областта на астрофизиката и по време на работата си като докторант в Кеймбридж открива първия пулсар. Ръководител на докторантурата ѝ е Антъни Хюиш, който впоследствие получава, заедно с Мартин Райл, Нобелова награда за физика през 1974 година „за пионерски изследвания в областта на радиофизиката“. Бел обаче не е призната от Нобеловия комитет като част от колектива откриватели, което предизвиква известни спорове от етичен характер.

Всъщност Бел участва непосредствено в построяването на огромен радиотелескоп в Кеймбридж, съставен от проводници, разпрострени върху 18 декара площ (приблизително размера на 5 тенис корта). Предназначен е за търсене на бързопроменящи се астрономически източници. През юли 1967 г. уредът започва работа и Бел анализира данните от него под ръководството на Хюиш. Телескопът сканира цялото небе на всеки 4 дни и бълва данни, които заемат над 30 метра разграфена хартия на ден. Бърнел анализира данните ръчно, което е непосилен труд. През октомври забелязва аномалия – серия от пулсации – която може да се обясни с източник, който „изгрява и залязва всеки ден заедно със звездите“. Други сътрудници на Хюиш измерват пулсациите и откриват, че те сигнализират на всеки 1,3373011 s. Тази точност до 1 милионна част от секундата е учудваща, защото никой друг астрономически източник не сигнализира с такова постоянство. Изчисленията поставят източника на разстояние 200 светлинни години, далеч извън Слънчевата система, но все пак в рамките на галактиката. Следва откриването на нови подобни сигнали от различни части на небето, които един научен репортер от английски вестник нарича „пулсари“. Бърнел смята, че е „ужасно име“, но пасва. Тя продължава да пише доктората си и в дисертацията си определя ъгловите параметри на близо 200 излъчващи радиоизточника.

През 1968 г. Джослин Бел се омъжва, сменя фамилията си на Бърнел и с известно съжаление изоставя астрономията, докато откритата от нея област започва бурно да се развива. Никой не се опитвал да я убеждава да остане. Премества се заедно с мъжа си в Южна Англия. Преподава 5 години в университета в Саутхемптън, занимавайки се с гама-лъчева астрономия, преди да се премести през 1974 г. в космическата научна лаборатория „Мълард“ в Съри.

От 2003 г. е член на Кралското научно дружество. Професор е по физика в Свободния университет (Open University) в продължение на десет години и е едва третата жена – професор по физика в Обединеното кралство.

От 2002 до 2004 е президент на Кралското астрономическо дружество (Royal Astronomical Society), а от 2008 до 2010 е президент на британския Институт по физика.

други езици
català: Jocelyn Bell
français: Jocelyn Bell
italiano: Jocelyn Bell
Lëtzebuergesch: Jocelyn Bell Burnell
norsk nynorsk: Jocelyn Bell Burnell
occitan: Jocelyn Bell
Simple English: Jocelyn Bell Burnell
slovenčina: Jocelyn Burnellová
српски / srpski: Џослин Бел Бернел
svenska: Jocelyn Bell
Tiếng Việt: Jocelyn Bell Burnell