Джими Картър

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: съкращаване, проверка на правописа, формат. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Джими Картър
39-и президент на САЩ
Мандат 20 януари 1977 – 20 януари 1981
Вицепрезидент	Уолтър Мондейл
Предшестван от	Джералд Форд
Последван от	Роналд Рейгън
Роден	1 октомври 1924 г. (94 г.) Плейнс, Джорджия
Съпруга	Розалин Картър
Партия:	Демократическа

Джеймс (Джими) Ърл Картър–младши (на английски: James Earl „Jimmy“ Carter, Jr.), роден на 1 октомври 1924 г., е 39–тият президент на САЩ (1977 – 1981) и носител на Нобелова награда за мир през 2002 г. Президентството на Картър е белязано със застой след Виетнамската война, скандала Уотъргейт и икономически трудности. Някои от неговите значими достижения са създаването на национална енергийна политика и консолидация на федералните агенции. Той въвежда строго законодателство за защита на околната среда, дерегулира въздушната, железопътната, финансовата, комуникационната и петролната индустрия; помага на социалната система и назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на значими държавни и съдебни позиции. В областта на външната политика постиженията на Картър включват Споразумението от Кемп Дейвид, Договорите за Панамския канал, установява пълни дипломатически отношения с Китай. В допълнение той е поддръжник на човешките права и ги поставя в центъра на своята политика.

Кризата със заложници в Иран е една от причините за неговата загуба на изборите през 1980 г. След силната негативна реакция на международната общност срещу инвазията на Съветския Съюз в Афганистан, администрацията на Картър остава индиферентна и влиянието на Америка започва да намалява. В същото време лихвите по кредитите стигат до най-високия си размер след Втората световна война и администрацията замразява цените на петрола в отговор на натиска на ОПЕК. Въпреки че собствената му партия контролира Конгреса, администрацията му се оказва неспособна да реформира данъчната система и да приложи националния здравен план, както е обещал по време на предизборната си кампания.

В годините след напускане на длъжността, Картър си спечелва славата на уважаван държавник и международен посредник. Той използва престижа си на бивш президент, за да подпомогне много благотворителни каузи. Той е основател на „Центъра Картър“ – организация, която е в подкрепа на демокрацията и човешките права. Картър пътува много, за да наблюдава провеждането на избори, да участва при преговори и да доставя помощ за нуждаещите се. През 2002 г. Картър печели Нобелова награда за мир за неговите усилия за „намиране на мирно разрешение на международните конфликти, за насърчаването на демокрацията и човешките права, за насърчаване на икономическото и социално развитие.“