Грош

Грош (на полски: grosz, на турски: kuruş, от на немски: Groschen, от на латински: grossus /dēnārius/ „дебел денарий“) е монета, използвана в различни европейски страни по различно време, включително и в съвременността.

Произход на гроша

За пръв път грошове се секат в Италия в края на 12-ти век. През 1172 г. в Генуа е пусната сребърна монета с тегло 1.46 г. Наричат я dēnārius grosus – „дебел“ денарий. Генуезското „гросо“ (grosso) се приравнява на 4 обикновени „тънки“ генуезки денария. В скоро време „гросо“ се появява и във Флоренция (1182 г.), Кремона, Падуа, Милано, Пиза и Венеция.

1/3 от гро турнуа на Филип IV, ок.1296 г.
Генуезко гросо, около 1272 г.

Отначалото теглото на монетата е сравнително малко, но впоследствие рязко се повишава. През 1266 г. във Франция, в град Тур се появява френската версия на „гросо“ – сребърна монета с тегло 4.22 гр., проба 958 – така нареченото „гро турнуà“ (на френски: gros tournois), известно в нумизматичната литература като „турнуз“. Равнява се на 12 дение турнуа, на един солид.

Качеството на монетите обаче постепенно се влошава и през 1365 г. една монета гро турнуа вече тежи 2.55 гр., но се равнява на 15 дение турнуа. С течение на времето дори пробата на чистия метал се променя. По време на Стогодишната война (1337 – 1453) френският крал Жан II Добрия с цел да покрие все по-нарастващите разходи по военната кампания наредил да се секат само гро турнуа с влошена проба, които били наричани още „блан“.

През 1300 г. се появила и чешката разновидност на италианските гросо – пражкият грош с тегло 3.7 гр. и проба 928. До края на 15-ти век (до началото на Хусистките войни 1420 – 1434) Чехия била най-големият емисионен център в Централна Европа. Грошовете се сечали в Монетния двор в град Кутна Хора под надзора на италиански специалисти.

През 1338 г. в Тюрингия започнало сеченето на майсенския грош (Meißner Groschen) с тегло 3.8 г. и съдържание на 3.4 г. сребро, който скоро се разпространил по цяла Германия.

В Англия първият аналог на „гро турнуа“ е пуснат през 1279 г. от крал Едуард I, наречен по английски маниер „гроут“ (groat). Той съдържал 4.23 г. сребро и се приравнява на 4 пенса. През 1351 г. започва регулярно сечене на гроути, при което се пускат в обращение и монети „половин гроут“ с тегло 2.05 гр.

През 14 век подобна монета, наречена „гроот“ се въвежда в Нидерландия с тегло на среброто 2.96 гр. при общо тегло 4.14 гр.

Съдържанието на сребро в грошовете е съвсем различно и постоянно се намалява в резултат на инфлационни процеси. Постепенно грошът се превръща в дребна сребърна разменна монета, чието название и в преносен смисъл се използва в смисъл на нещо дребно и незначително.

други езици
беларуская: Грош
беларуская (тарашкевіца)‎: Грош
čeština: Groš
Deutsch: Groschen
English: Groschen
Esperanto: Groŝo
español: Groschen
فارسی: گروش
français: Gros (monnaie)
hrvatski: Groš
Հայերեն: Գրոշ
italiano: Grosso (moneta)
日本語: グロシュ
Latina: Grossus
Lëtzebuergesch: Groschen
lietuvių: Grašis
македонски: Грош
Nederlands: Groot (munt)
polski: Grosz
português: Grosh
русский: Грош
srpskohrvatski / српскохрватски: Groš
slovenščina: Groš
shqip: Groshi
српски / srpski: Грош
svenska: Groschen
українська: Грош