Графика (изобразително изкуство)

„Фауст“ – офорт на Рембранд от 1650 – 1652 г.
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Графика.

Графиката (на гръцки: γραφω; означаващо „пиша, драскам“) е вид изобразителното изкуство. Нейни основни изразни средства са линията, щрихът, петното. Принципно е базирана на баланса между черно и бяло. Възможно е в нея да присъстват един или повече допълнителни цветове, но акцентът не е върху колорита, за разлика от живописта. Предмет на графиката са жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, интериор. Съществува и абстрактна графика.

История

Корените на графичното изкуство могат да се открият още в Палеолита и многобройните изображения получени чрез издраскване с остър предмет по стените на пещерите, върху кост и др.

„Скръб“ – рисунка на Ван Гог

През ранното Средновековие графични прийоми се използват в книжната миниатюра. Пример са рисунките с туш и перо в „Утрехтския псалтир“. Доколкото под графика се разбират рисунките в черно-бяло, запазени са шедьоври на майстори от всички епохи: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Албрехт Дюрер, Рубенс, Рембранд, Франсиско Гоя, Оноре Домие, Хокусай, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Винсент ван Гог, Пабло Пикасо. Забележителни рисувачи са Илия Бешков и Владимир Димитров-Майстора.

Печатната графика се развива през 15 век в Европа. Тя става популярна, тъй като дава възможност да се правят многобройни отпечатъци всеки от които е със сравнително ниска себестойност. Албрехт Дюрер е един от най-големите майстори на ксилографията (дърворез) и гравюрата върху мед. Става традиция да се правят цикли (серии) с гравюри на дадена тема, практика запазена и до днес. Най-често срещани са библейските сюжети, нравоучителни и комични сцени, портрети на видни личности. Многотиражността на печатната графика я превръща и в средство за пропаганда. В протестантска Германия например, се разпространяват гравюри осмиващи римския папа. През 16 век е изобретен офорта, който през 17 век придобива широка известност защото от неговите клишета могат да се вадят много повече копия отколкото при медната гравюра и ксилографията. Той открива и нови възможности пред художника-график.

Ненадминат виртуоз на офорта е холандският художник Рембранд. За разяждане на плочата той използва оцетна киселина, която е изключително слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултатът е изключително фини щрихи образуващи безброй полутонове. Въпреки, че по време на Рембранд графиката се смятала за второстепенно изкуство, един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болни“ се продавал за невероятната сума от 100 гулдена, което е причина неговата творба да остане в изкуството под името „Листът за сто гулдена“. Виден офортист на 17 век е и французинът Жак Кало в чийто цикъл „Ужасите на войната“ се появява социалната тематика. През 19 и 20 век социалната и политическа тематика е често срещана в графичното изкуство. Пример за това е творчеството на Франсиско Гоя, Оноре Домие, Александър Станлейн, Кете Колвиц, Франс Мазарел, Пабло Пикасо, Илия Бешков, Александър Жендов.

други езици
Alemannisch: Grafik
العربية: رسوميات
azərbaycanca: Qrafik
Boarisch: GFX
bosanski: Grafika
čeština: Grafika
Cymraeg: Graffeg
Deutsch: Grafik
Zazaki: Grafik
Ελληνικά: Γραφικά
English: Graphics
Esperanto: Grafiko
eesti: Graafika
فارسی: گرافیک
עברית: גרפיקה
हिन्दी: चित्रालेख
hrvatski: Grafika
Kreyòl ayisyen: Grafik
magyar: Grafika
Հայերեն: Գրաֆիկա
Bahasa Indonesia: Grafika
íslenska: Grafík
ქართული: გრაფიკა
қазақша: Графика
한국어: 그래픽
Кыргызча: График
lietuvių: Grafika
latviešu: Grafika
Bahasa Melayu: Grafik
Nederlands: Prentkunst
norsk nynorsk: Grafikk
polski: Grafika
română: Grafică
русский: Графика
саха тыла: Графика
Scots: Graphics
srpskohrvatski / српскохрватски: Grafika
slovenščina: Grafika
српски / srpski: Графика
தமிழ்: வரைகலை
Türkçe: Grafik
тыва дыл: Графика
українська: Графіка
اردو: گرافکس
oʻzbekcha/ўзбекча: Grafika
West-Vlams: Graveerkunste
中文: 图形