Германска революция (1848 – 1849)

История на Германия
Герб на Германия
Древни времена
Германи
Велико преселение на народите
Франкска империя
Средновековие
Източно франкско кралство
Кралство Германия
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Свещена Римска империя
Insignia Germany Order Teutonic.svg Германска източна колонизация
Изграждане на нация
Рейнска конфедерация
Wappen Deutscher Bund.svg Германски съюз
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германска революция 1848/49
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Северногермански съюз
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Обединение на Германия
Германски райх
Flag of the German Empire.svg Германска империя
War Ensign of Germany (1903-1918).svg Първа световна война
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Втора световна война
Следвоенна Германия
Merchant Flag of Germany (1946-1949).svg Окупация на Германия от Съюзниците
Flag of Germany.svg Западна Германия + Flag of East Germany.svg ГДР + Flag of Berlin.svg Зап. Берлин
Flag of Germany.svg Обединение на Германия (1990)
Berlin 1949 bis 1990.png Падане на Берлинската стена
Шаблон: преглед  беседа  

Германската революция от 1848 – 1849 година, наричана също Мартенска революция, се извършва между март 1848 и края на лятото 1849 г. в пределите на Германския съюз.

Народни въстания избухват в почти цяла Централна Европа. Още през януари 1848 италиански революционери се обединяват срещу австрийските Хабсбурги в северната част на Апенинския полуостров и срещу Бурбоните на юг. След началото на Френската революция през същата година и германските страни вземат участие в бунта срещу властта на висшите управници.

В германските княжества полагат началото на революцията във Велико херцогство Баден и след няколко седмици тя се пренася и в останалите федерални провинции. От Берлин до Виена не секват лозунгите за либерално управление и провеждане на свободни избори (проведени в църквата Свети Паул във вече свободен Франкфурт на Майн). След като относително бързо извоюват победа над Мартенския кабинет, като например закриване на печата и цензура, около средата на 1848 революционното движение се оттегля в дефанзива. През есента на 1848 и началото на 1849 година се зараждат още бунтовнически точки, регионално взимащи участие и в Гражданската война, които поставят последните части на революцията в действие. До юни 1849 г. се прави първият опит за създаване на една демократически цялостна и единна национална държава, наложена насилствено главно от пруски и австрийски войскови части.

Тържества в Берлин след уличните боеве от 19 март 1848

Интереси, историческо подреждане и значение за Средна Европа

Политическа карта на Германския съюз (1815 до 1866) с близо 41 държави

Революционерите в германските държави се стремят към политическа свобода, с цел демократична реформа и национално обединение на княжествата в Германския съюз. Те преди всичко се застъпват за идеите на Либерализма. С развитие на революционното движение то се разделя в различни посоки и в западните области приоритетите се различават и частично опонират един на друг.

В революционните действия и въстания взимат участие и кръговете на редикалдемократите, социалреволюционерите, ранните социалисти. Те действат предимно извънпартийно, в Парламента те са малко на брой или въобще ги няма. В определени революционни комитети просто не могат да се наложат.

Извън пределите на Германския съюз страните и регионите, намиращи се в хабсбургска Австрия, се стремят към низависимост и надмощие над другите. Към тях принадлежат Унгария, полските провинции, както и северните италиански княжества. Революционерите се заселват в управляваната от Полша област Познан.

В повечето от страните революцията е сломена най-късно 1849. Във Франция републиката се задържа до 1851/1852. Само в княжествата Дания и Сардиния революционните успехи продължават по-дълго време. Така в конституционните монархии законите в конституцията се задържат чак до XX век. Основният закон (Конституцията) на Сардиния дава основите на италианското кралство през 1861 (Рисорджименто).

Едно продължително събитие, дело на народно-политическото усилие в Средна Европа от 1830 г. е превръщането на Швейцария от една политически разнородна конфедерация в либерална федерация. Избухва гражданска война, продължила 27 дена, но федерацията запазва своите народни и обществени главни структури и до днес.

От силните европейски страни само Англия, Испания и Русия не са засегнати от случващото се. Руската армия дори използва сила, за да усмири унгарските желания за бунт за независимост от Австрийската империя.

Най-късно от 1848 г. буржоазията, в тесни линии дребните собственици, става икономически господстваща класа в Централна Европа. Още от Френската революция 1789 този възход е следван от политически и социални войни.

Революцията от 1848/1849 създава политическата култура и плурализтично политическо разбирателство в повечето страни от Централна Европа, дългосрочни и продължителни в епохата на Модернизма. Както във Германия, чиято конституция е подписана 1849 във църквата Свети Паул, това става и в Австрия, Франция, Италия, Унгария, Полша, Дания и Чехословакия. Със събитията от 1848/1849 е положен победоносният ход на гражданската демокрация, която с бавни стъпки по-късно променя исторически, политически и социално почти цяла Европа.

Мартенската революция дава международно основната идея за един идеален импулс на развитие, през XX век прераснал в Европейски съюз (ЕС). С тази цел италианският революционер Джузепе Мацини, националист и идеолог, основава движението „Млада Италия“ и усилено пропагандира революционните идеи. Той поставя тази Утопия срещу авторитетните държави в Европа, което е и един от главните политически и социални стремежи на ЕС. Идеите на Мацини бързо са възприети от много идеалистически настроени немци, сред които Карл Барт, в тайните общества на „Млада Германия“. Към създадената от Мацини „Млада Италия“ се включват създадената от полски емигранти „Млада Полша“ и „Млада Германия“. В швейцарския Берн през 1834 те създава международната тайна организация „ Млада Европа“. От нея се зараждат и идеите за събуждане на нацията и по-специално Мартенската революция.

други езици
Bahasa Indonesia: Revolusi Jerman 1848
Nederlands: Maartrevolutie