Геоцентрична система

Художествено представяне на геоцентричния модел

Геоцентричната система е теория в астрономията, която разглежда Земята като център на Вселената. При нея Слънцето, Луната, звездите и останалите астрономични обекти се движат около Земята. До 17 век геоцентричният модел е преобладаващата система в европейската, ислямската и китайската астрономия, като най-често е съчетаван с хипотезата за сферична форма на Земята. Той е изместен от хелиоцентричната система след изследванията на Николай Коперник, Галилео Галилей и Йоханес Кеплер.

Видимото въртене на небесната сфера и видимото движение на небесните тела създават илюзията, че Земята е център на Вселената. Още през VI- V в. пр.н.е. древногръцките учени започват да създават модели, обясняващи тези движения. Според тях тези тела са разположени върху кристални сфери, въртящи се около неподвижната Земя. Тази представа заляга в основата на геоцентричната система на света и е разработена най-добре от Клавдий Птолемей през II в. Християнската църква възприема тази система, защото тя отговаря на църковното учение за централната роля на Земята във Вселената, и я поддържа повече от 15 века.

други езици
Afrikaans: Geosentries
azərbaycanca: Geosentrik sistem
башҡортса: Геоцентризм
čeština: Geocentrismus
Esperanto: Tercentra teorio
français: Géocentrisme
galego: Xeocentrismo
Bahasa Indonesia: Geosentrisme
日本語: 天動説
한국어: 지구중심설
Кыргызча: Геоцентризм
Lëtzebuergesch: Geozentrescht Weltbild
lietuvių: Geocentrizmas
latviešu: Ģeocentrisms
Nedersaksies: Geozentrisme
Nederlands: Geocentrisme
occitan: Geocentrisme
português: Geocentrismo
română: Geocentrism
srpskohrvatski / српскохрватски: Geocentrični sistem
Simple English: Geocentrism
slovenčina: Geocentrizmus
Türkçe: Geosantrizm
українська: Геоцентризм
Tiếng Việt: Thuyết địa tâm
中文: 地心说
粵語: 地心說