Гандхара

Буда
Индия ок. 600 пр.н.е. и Махаджанапада

Гандхара също Гандара, Чандахара (Gandhāra, на пущунски: ګندهارا, на урду: گندھارا, на санскрит: गन्धार) е древен регион около град Пешавар, днес гранична територия между Афганистан и Пакистан. Центърът се намирал на реките Сват и Кабул. Столицата му град Таксила се намирала източно от река Инд.

От средата на 1 хилядолетие пр.н.е. Гандхара е една от 21 сатрапии (провинции) на персийското царство на Ахеменидите. Най-големите градове били Таксила (35 км северозападно от днешния Исламабад), от Дарий I (549 – 486 пр.н.е.) издигнат за главен град, и Пешавар. Александър Велики (356 – 323 пр.н.е.) превзема през 326 пр.н.е. и Таксила, чийто владетел се предава без бой.

През средата на 3 век пр.н.е. в региона на Гандхара по времето на император Ашока се разпространява будизма. След това до 1 век пр.н.е. Гандхара е под влиянието на гръцките крале на Бактрия, след това на персийските Парти.

През 1 век сл.н.е. (ок. 50 или 70 г.) Гандхара е център на Кушанската империя на Юеджи (Индо- Скитите вероятно от северозападната китайска провинция Гансу). През 330 г. се създава Империята Гупта, която изчезва през 5 век с нахлуването на Ефталитите (белите хуни). Те изгонват гандхарите от територията.

Източници

  • Bérénice Geoffroy-Schneiter: Gandhara. La rencontre d'Apollon et de Bouddha. Éditions Assouline, Paris 2001, ISBN 2-84323-243-0 (In deutscher Sprache: Gandhara. Das kulturelle Erbe Afghanistans. Aus dem Französischen von Eliane Hagedorn. Knesebeck, München 2002, ISBN 3-89660-116-4).
  • Albert Grünwedel: Buddhistische Kunst in Indien. 2. Auflage. de Gruyter, Berlin u. a. 1920 (bei Open Library).
  • Albert Grünwedel: Mythologie des Buddhismus in Tibet und der Mongolei. Führer durch die lamaistischen Sammlungen des Fürsten E. Uchtomskij. Brockhaus, Leipzig 1900 (auf archive.org).
  • Madeleine Hallade: Indien. Gandhâra. Begegnung zwischen Orient und Okzident. Photos von Hans Hinz. Aus dem Französischen übersetzt von I. Schaarschmidt-Richter und S. Schaarschmidt. 2. Auflage. Pawlak, Herrsching 1976.
  • Christian Luczanits (Hrsg.): Gandhara. Das buddhistische Erbe Pakistans. Legenden, Klöster und Paradiese. von Zabern, Mainz 2008, ISBN 978-3-8053-3916-2.
  • Herodotus. Histories. Cambridge, Harvard University Press., 1920.
други езици
Afrikaans: Gandhara
العربية: غاندارا
català: Gandhara
čeština: Gandhára
dansk: Gandhara
Deutsch: Gandhara
Ελληνικά: Γανδάρα
English: Gandhara
Esperanto: Gandaro
español: Gandhara
euskara: Gandhara
فارسی: گنداره
suomi: Gandhara
français: Gandhara
ગુજરાતી: ગાંધાર
עברית: גנדהארה
hrvatski: Gandara
magyar: Gandhára
Bahasa Indonesia: Gandhara
日本語: ガンダーラ
ქართული: განდჰარა
ಕನ್ನಡ: ಗಾಂಧಾರ
한국어: 간다라
lietuvių: Gandhara
മലയാളം: ഗാന്ധാരം
मराठी: गांधार
नेपाली: गान्धार
Nederlands: Gandhara
norsk nynorsk: Gandhara
norsk: Gandhara
ਪੰਜਾਬੀ: ਗੰਧਾਰ
polski: Gandhara
پنجابی: گندھارہ
پښتو: گندهارا
português: Gandara
русский: Гандхара
संस्कृतम्: गान्धरः (जनपदः)
Scots: Gandhara
srpskohrvatski / српскохрватски: Gandara
සිංහල: ගාන්ධාර
slovenščina: Gandara
svenska: Gandhara
українська: Гандхара
اردو: گندھارا
oʻzbekcha/ўзбекча: Gandhara
Tiếng Việt: Càn-đà-la
中文: 健馱邏國
文言: 健陀羅
Bân-lâm-gú: Gandhara Kok