Водород

Водород
Водород – безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва синьо-лилава светлина
Безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва синьо-лилава светлина
Спектрални линии на водород
– ← ВодородХелий


H

Li
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZВодород, H, 1
Група, период, блок11s
Химическа сериянеметал
Електронна конфигурация1s1
e- на енергийно ниво1
CAS номер12385-13-6 (H)
1333-74-0 (Н2)
Свойства на атома
Атомна маса1,00797 u
Атомен радиус (изч.)25 (53) pm
Ковалентен радиус37 pm
Радиус на ван дер Ваалс120 pm
Степен на окисление-1, 1
ОксидH2O (амфотерен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,2
Йонизационна енергияI: 1312 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниегаз
Кристална структурашестоъгълна
Плътност0,0899 kg/m3
Температура на топене14,01 K (-258,99 °C)
Температура на кипене20,28 K (-252,72 °C)
Моларен обем11,42×10-6 m3/mol
Тройна точка13,8033 K; 7,041×103 Pa
Критична точка32,938 K; 1,2858×106 Pa
Специф. топлина на топене0,117 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение0,904 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa)110102103104105
T (K)1520
Скорост на звука1310 m/s
при 27 °C
Специф. топл. капацитет14 304 J/(kg·K)
Топлопроводимост0,1805 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен[1]
История
ОткритиеХенри Кавендиш[2][3] (1766 г.)
Най-дълготрайни изотопи
ИзотопИРППТРПР
1H99,98 %стабилен
2H0,02 %стабилен
3Hрадио12,32 г.β-3

Водородът е химичен елемент, отбелязван със символа H и има атомен номер 1 в периодичната система. С атомна маса 1,00794 u той е най-лекият химичен елемент, а неговата едноатомна форма (H) е най-разпространеното химично вещество, формирайки около 75% от барионната маса на Вселената.[4][б 1] Некомпактните звезди са съставени главно от водород в плазмено състояние.

При стандартни температура и налягане водородът е безцветен, безвкусен, нетоксичен, неметален и леснозапалим двуатомен газ с молекулна формула H2. Основната част от водорода на Земята е свързан в молекули, като тези на водата и органичните съединения, тъй като той лесно образува ковалентни съединения с повечето неметални елементи.

Водородът играе особено важна роля в неутрализационните процеси, в които при множество реакции се разменят протони между разтворими молекули. В йонни съединения той може да формира както отрицателно заредени аниони (H), така и положително заредени катиони (H+). На пръв поглед водородните катиони приличат на самостоятелни протони, но в действителност те винаги представляват по-сложни структури.

Най-често срещаният изотоп на водорода е протият (1H), който съдържа един протон и никакви неутрони. Този най-прост водороден атом има голямо значение за теоретичната физика. Например, той е единственият неутрален атом с аналитично решение на уравнението на Шрьодингер и изследването на енергиите и връзките в него изиграват важна роля в развитието на квантовата механика. Другите изотопи на водорода са деутерий (2Н) и тритий (3Н).

Водороден газ е получен за пръв път по изкуствен път в началото на XVI век чрез смесването на метали и киселини. През 1766 – 1781 година англичанинът Хенри Кавендиш пръв го идентифицира като отделно вещество[5] и установява, че при изгарянето му се образува вода – оттам идва и името на елемента. Антиматериалното съответствие на водорода – антиводород – е получено за пръв път в лабораторни условия през 1996 година.

Промишленото производство на водород най-често се извършва в процеса на преработка на природен газ, по-рядко при по-енергоемки технологии, като електролиза на вода.[6] По-голямата част от водорода се използва в близост до мястото на производство, като двете му най-големи области на приложение са крекингът при преработка на изкопаеми горива и синтезът на амоняк, главно за производство на изкуствени торове. При излагане на водород много метали увеличават крехкостта си,[7] което е особен проблем при конструирането на тръбопроводи и резервоари.[8]

други езици
Afrikaans: Waterstof
Alemannisch: Wasserstoff
አማርኛ: ሃይድሮጅን
aragonés: Hidrochén
Ænglisc: Wætertimber
العربية: هيدروجين
অসমীয়া: উদজান
asturianu: Hidróxenu
azərbaycanca: Hidrogen
تۆرکجه: هیدروژن
башҡортса: Водород
Boarisch: Wassastoff
žemaitėška: Ondėnilis
беларуская: Вадарод
беларуская (тарашкевіца)‎: Вадарод
भोजपुरी: हाइड्रोजन
བོད་ཡིག: ཡང་རླུང་།
brezhoneg: Hidrogen
bosanski: Vodik
català: Hidrogen
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Kĭng
нохчийн: Хилург
Cebuano: Hidroheno
کوردی: ھایدرۆجین
corsu: Idrogenu
čeština: Vodík
Чӑвашла: Шыва кĕрекен
Cymraeg: Hydrogen
dansk: Brint
Deutsch: Wasserstoff
Zazaki: Hidrocen
dolnoserbski: Wóźik
ދިވެހިބަސް: ހައިޑްރަޖަން
Ελληνικά: Υδρογόνο
emiliàn e rumagnòl: Idrôgen
English: Hydrogen
Esperanto: Hidrogeno
español: Hidrógeno
eesti: Vesinik
euskara: Hidrogeno
estremeñu: Idrógenu
فارسی: هیدروژن
suomi: Vety
føroyskt: Hydrogen
français: Hydrogène
Nordfriisk: Weederstoof
furlan: Idrogjen
Frysk: Wetterstof
Gaeilge: Hidrigin
贛語:
Gàidhlig: Haidridean
galego: Hidróxeno
Avañe'ẽ: Tatavevýi
ગુજરાતી: ઉદકજન
Gaelg: Hiddragien
客家語/Hak-kâ-ngî: Khiâng
Hawaiʻi: Eawai
עברית: מימן
हिन्दी: हाइड्रोजन
Fiji Hindi: Hydrogen
hrvatski: Vodik
hornjoserbsce: Wodźik
Kreyòl ayisyen: Idwojèn
magyar: Hidrogén
հայերեն: Ջրածին
interlingua: Hydrogeno
Bahasa Indonesia: Hidrogen
Ilokano: Hidroheno
Ido: Hido
íslenska: Vetni
italiano: Idrogeno
日本語: 水素
Patois: Aijrojin
la .lojban.: cidro
Basa Jawa: Hidrogen
ქართული: წყალბადი
Qaraqalpaqsha: Vodorod
Kabɩyɛ: Hɩdrɔzɛnɩ
Gĩkũyũ: Hydrogen
қазақша: Сутегі
ភាសាខ្មែរ: អ៊ីដ្រូសែន
ಕನ್ನಡ: ಜಲಜನಕ
한국어: 수소
Перем Коми: Ваувтыр
Ripoarisch: Wasserstoff
kurdî: Hîdrojen
Кыргызча: Суутек
Latina: Hydrogenium
Lëtzebuergesch: Waasserstoff
лезги: Водород
Limburgs: Waterstof
Ligure: Idrogeno
lumbaart: Idrògen
lingála: Idrojɛ́ní
lietuvių: Vandenilis
latviešu: Ūdeņradis
мокшень: Ведьшачфты
олык марий: Вӱдеж
македонски: Водород
മലയാളം: ഹൈഡ്രജൻ
монгол: Устөрөгч
मराठी: उदजन
кырык мары: Водород
Bahasa Melayu: Hidrogen
Malti: Idroġenu
မြန်မာဘာသာ: ဟိုက်ဒရိုဂျင်
эрзянь: Ведь чачтый
Nāhuatl: Āyōcoxqui
Plattdüütsch: Waterstoff
Nedersaksies: Waeterstof
नेपाली: हाइड्रोजन
नेपाल भाषा: हाइड्रोजन
norsk nynorsk: Hydrogen
norsk: Hydrogen
Novial: Hidrogene
Diné bizaad: Háájiʼjin
occitan: Idrogèn
Livvinkarjala: Vezisuadu
ଓଡ଼ିଆ: ଉଦ୍‌ଜାନ
Ирон: Донгуыр
ਪੰਜਾਬੀ: ਹਾਈਡਰੋਜਨ
Papiamentu: Hidrogeno
Pälzisch: Wasserstoff
Norfuk / Pitkern: Hiidrojen
polski: Wodór
Piemontèis: Idrògen
پنجابی: ہائیڈروجن
Ποντιακά: Υδρογόνον
português: Hidrogénio
Runa Simi: Yakuchaq
română: Hidrogen
armãneashti: Hidrogenu
русский: Водород
русиньскый: Гідроґен
संस्कृतम्: उदजन
саха тыла: Водород
sardu: Idrogenu
sicilianu: Idrògginu
Scots: Hydrogen
srpskohrvatski / српскохрватски: Vodik
Simple English: Hydrogen
slovenčina: Vodík
slovenščina: Vodik
chiShona: Hydrogen
Soomaaliga: Haaydarojiin
shqip: Hidrogjeni
српски / srpski: Водоник
Seeltersk: Woaterstof
Basa Sunda: Hidrogén
svenska: Väte
Kiswahili: Hidrojeni
தமிழ்: நீரியம்
తెలుగు: హైడ్రోజన్
тоҷикӣ: Ҳидроген
Tagalog: Idrohino
Türkçe: Hidrojen
татарча/tatarça: Сутуар
тыва дыл: Водород
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: ھىدروگېن
українська: Водень
oʻzbekcha/ўзбекча: Vodorod
vèneto: Idrògeno
vepsän kel’: Vezinik
Tiếng Việt: Hiđro
West-Vlams: Woaterstof
Volapük: Hidrin
walon: Idrodjinne
Winaray: Hidroheno
吴语:
хальмг: Гидроҗен
მარგალური: წყარბადი
ייִדיש: הידראגען
Yorùbá: Háídrójìn
中文:
文言:
Bân-lâm-gú: Chúi-sò͘
粵語: