Ваймарска република

Ваймарска република
Deutsches Reich
—  федеративна република  —
 
1919 — 1933 
ЗнамеГерб
Национален химн

Местоположение на Ваймарска република

Германия през 1930 г.
КонтинентЕвропа
СтолицаБерлин
Официален езикнемски език
Форма на управление1919-30 полупрезидентска представителна федерална република, 1930-33 (де факто) авторитарно управление с декрети
Държавен глава
  Райхспрезидент
   - 1918 – 1925Фридрих Еберт
   - 1925 – 1934Паул фон Хинденбург
  Райхсканцлер
   - 1919Филип Шайдеман
   - 1933 – 1934Адолф Хитлер
Законодат. властРайхстаг
ИсторияИнтербеллум
 - Основаване
11 август 1919 г.
 - Хитлер става райхсканцлер
30 януари 1933 г.
 - Пожар в Райхстага
27 февруари 1933 г.
 - Упълномощителен закон
23 март 1933 г.
Площ
 - Общо (1925 г.)468 787 km²
Население 
 - Преброяване62,411,000 (1925 г.)
ВалутаХартиена марка (1919 – 1923)
Рентна марка (1923 – 1924)
Райхсмарка (1924 – 1933)
Днес част отФлаг на Германия Германия
Флаг на Полша Полша
Флаг на Русия Русия
редактиране
Официална пощенска марка на Националното събрание
Карта на Ваймарската република

Ваймарска република (на немски: Weimarer Republik) е утвърденото в историческата и съвременната публицистика название на германската държава от периода от 1918/(19) до 30 януари 1933 г., когато Хитлер идва на власт. Произхожда от името на града Ваймар (област Тюрингия), където през 1919 г. заседава Националното събрание, създало нова, републиканска конституция на Германския райх след краха в Първата световна война и падането на монархията в хода на Ноемврийската революция. Конституцията е създадена чрез избирането на най-доброто от всички познати конституции, но все пак крайният резултат е слаб. Основните клаузи в нея са:

  1. Германия става федерация разделена на 26 области. Всяка област има свое правителство и парламент;
  2. Всеки човек навършил 20-годишна възраст има право да гласува;
  3. Начело на държавата стои президент със седемгодишен мандат. Той има много права – може да назначава и уволнява министър-председателя, както и да издава укази, които имат силата на закон и не минават през парламента;
  4. Въведена е строго пропорционална избирателна система.

Последните две клаузи са основните слабости на конституцията.

Този първи опит за налагане на либерална демокрация в Германия, във време на големи промени и вътрешни конфликти, е безуспешен. Проваля се тотално след идването на власт на Адолф Хитлер и неговата Нацистка партия през 1933 г. Формално и правно-технически Конституцията от 1919 г. не е напълно отменена чак до края на Втората световна война. Юридическите ограничения, които предприемат нацистите за ограничаване демократичността на Конституцията през 1933 г., са познати като Gleichschaltung (глайхшалтунг, приобщаване). Те напълно унищожават всички заложени механизми за регулиране в една типична демократична система и поради това се смята, че краят на Ваймарската република идва през 1933 г.

Историята на Ваймарската република може да се раздели на три периода. През кризисните години от 1919 до 1923 г. републиката се бори с последствията от Първата световна война, хиперинфлация и многобройни опити за преврат и политически убийства. През годините от 1924 г. до 1929 г. има относителна стабилност, ръст на икономиката и външнополитическо признание. Световната икономическа криза от края на 1929 година и успехите на националсоциалистите от 1930 година очертават края ѝ.

В първите години политическият ѝ живот се определя от парламентарното мнозинство на социалдемократите, Германската демократична партия и центристите. Демокрацията в страната функционира. Опитите за сваляне на държавния строй с цел установяването на социализъм са потушени.

През януари 1923 г. Франция окупира Рурската област. Това води до огромна финансова, политическа и морална криза в цяла Германия. Инфлацията срива стойността на германската марка почти до нулата. [1]

През 20-те години става ясно колко е крехка Ваймарската република сред населението. Икономическата криза, инфлацията, окупацията на Рурска област и опитите за комунистически преврат добре показват, че през 1923 г. демократите в републиката са малцинство.

Със заключенията на Локарнските съглашения от 1925 г. и приемането на страната в Лигата на нациите през 1926 г. победена Германия си връща политическото равноправие на международната арена. Тези събития обясняват защо населението е възприемало тези години като златни години. Но периодът на разцвет е кратък. С новата икономическа криза от 1929 г. започва крахът на Ваймарската република и идването на нацистите.

География

През 1925 година населението на Ваймарската република е 62 410 619 души. Площта е 468 116,13 кв. км. Столица е Берлин. [2]

други езици
Alemannisch: Weimarer Republik
azərbaycanca: Veymar Respublikası
беларуская (тарашкевіца)‎: Ваймарская рэспубліка
brezhoneg: Republik Weimar
dolnoserbski: Weimarska republika
Nordfriisk: Weimar Republiik
Gàidhlig: Poblachd Weimar
hornjoserbsce: Weimarska republika
interlingua: Republica de Weimar
Bahasa Indonesia: Republik Weimar
Lëtzebuergesch: Weimarer Republik
Bahasa Melayu: Republik Weimar
Nederlands: Weimarrepubliek
norsk nynorsk: Weimarrepublikken
srpskohrvatski / српскохрватски: Weimarska Republika
Simple English: Weimar Republic
slovenščina: Weimarska republika
oʻzbekcha/ўзбекча: Veymar Respublikasi
Tiếng Việt: Cộng hòa Weimar