Български език

Български език
Страна Република България,
Република Македония, Гърция, Сърбия, Турция, Румъния, Молдова, Украйна, Унгария, както и в емигрантските общности по света
Регион Балкански полуостров и
други райони с български общности.
Брой говорещи Роден език на около 9 млн. души [1] [2] [3] [4]и 10 млн. души. а говорен общо в света от 10 млн. [5]
Систематизация по Ethnologue
- Индоевропейски
. - Славянски
. . - Южнославянски
. . . - Източни южнославянски
. . . . →Български
Официално положение
Официален в България  България
Света гора  Света гора – Зограф
Европейски съюз  Европейски съюз
Република Македония  Република Македония(като македонска литературна норма) признат за малцинствен език в:
Сърбия  Сърбия
Украйна  Украйна
Румъния  Румъния
Молдова  Молдова
Словения  Словения
Унгария  Унгария
Контролиран от Института за български език, БАН
Кодове
ISO 639-1 bg
ISO 639-2 bul
ISO 639-3 bul
Bul1.png
Български език в Общомедия
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни ( рупски) · западни
( торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е официалният език на Република България и един от 23-те официални езика на Европейския съюз. Българският език е плурицентричен език – има няколко книжовни норми. Наред с основната, използвана в България, съществуват още македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница.

История

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода. Следва да се отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези.

Дописмен (праславянски език)

Обхваща периода между твърдяното славянското заселване на Балканите ( 5- 7 век) и мисията на солунските братя Св. св. Кирил и Методий във Великоморавия през 60-те години на 9 век. Използвани са писмени знаци („чѣрти и рѣзки“), но за тях не се обявяват много сведения.

Старобългарски (9 – 11 век)

Обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука ( глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. Следният, както и редица подобни, надпис на старобългарски език от 10-ти век е пример за тази писменост и култура: [6]

СЬДЄ ЛЄЖИТЪ МОСТИЧЬ ЧРЬГѸБЪІЛꙖ(Я) БЪІВЪІ ПРІ СѴМЄОНѢ ЦР҃И И ПРІ ПЄТРѢ ЦР҃И ОСМИѬ ЖЄ ДЄСѦТЬ ЛѢТЪ СЪІ ОСТАВИВЪ ЧРЬГѸБЪІЛЬСТВО Ї ВЬСЄ ІМѢНИѤ БЪІСТЪ ЧРЬНОРИЗЬЦЬ Ї ВЪ ТОМЬ СЪВРЬШИ ЖИЗНЬ СВОѬ.

Среднобългарски (12 – 14 век)

Приблизително обхваща периода от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество. [7] Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.

Новобългарски език и правописни реформи (от 15 век)

Най-ранните писмени паметници за новобългарския език са дамаскините от 17 – 18 век. Такъв например е Тихонравовският дамаскин от 17 век, който е един от най-ранните представители на новобългарската група дамаскини. [8] В областта на българския език, през XIX век работят още Г. С. Раковски, Васил Друмев, Л. Каравелов и др.

След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският – Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други.

В развоя на новобългарския книжовен език се различават три главни периода:

Следният пример показва текст на българска печатна Библия от края на XIX в., в която наблюдаваме официалния Следосвобожденчески правопис, при който са отпаднали букви от средновековния старобългарски като ѿ, ѥ, ѱ, ѯ, а пък ѧ, ѩ вече са преминали в „я“ по руски образец. Този правопис обаче все още съдържа і, ѳ, старобългарските ѣ, ѫ, ѭ, както и отпадналия впоследствие пълен и непълен член в женския род (-та/-тѫ): [10]

...И пристигнѫ въ Дервіѭ и Листрѫ; и ето, имаше тамо нѣкой ученикъ на име Тимоѳей, сынъ на нѣкоѭ си женѫ Еврейкѫ повѣрвалѫ, а баща му бѣ Еллинъ; Който ученикъ бѣше свидѣтелствованъ отъ братія-та въ...
други езици
Afrikaans: Bulgaars
አማርኛ: ቡልጋርኛ
aragonés: Idioma bulgaro
العربية: لغة بلغارية
asturianu: Búlgaru
azərbaycanca: Bolqar dili
башҡортса: Болгар теле
žemaitėška: Bolgaru kalba
беларуская: Балгарская мова
беларуская (тарашкевіца)‎: Баўгарская мова
brezhoneg: Bulgareg
bosanski: Bugarski jezik
català: Búlgar
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Bulgaria-ngṳ̄
čeština: Bulharština
словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ: Блъгарьскъ ѩꙁꙑкъ
Чӑвашла: Полхар чĕлхи
Cymraeg: Bwlgareg
Zazaki: Bulğarki
dolnoserbski: Bulgarska rěc
Esperanto: Bulgara lingvo
español: Idioma búlgaro
euskara: Bulgariera
føroyskt: Bulgarskt mál
français: Bulgare
arpetan: Bulgaro
Nordfriisk: Bulgarisch
Frysk: Bulgaarsk
Gagauz: Bulgar dili
Gàidhlig: Bulgàiris
Avañe'ẽ: Vugariañe'ẽ
Gaelg: Bulgeyrish
客家語/Hak-kâ-ngî: Bulgaria-ngî
עברית: בולגרית
Fiji Hindi: Bulgarian language
hrvatski: Bugarski jezik
hornjoserbsce: Bołharšćina
Հայերեն: Բուլղարերեն
Bahasa Indonesia: Bahasa Bulgaria
íslenska: Búlgarska
italiano: Lingua bulgara
Basa Jawa: Basa Bulgari
Qaraqalpaqsha: Bolgar tili
Taqbaylit: Tabulgart
қазақша: Болгар тілі
한국어: 불가리아어
kernowek: Bulgarek
Кыргызча: Болгар тили
Lëtzebuergesch: Bulgaresch
Limburgs: Bölgaars
lumbaart: Lengua bulghera
lietuvių: Bulgarų kalba
latviešu: Bulgāru valoda
олык марий: Болгар йылме
македонски: Бугарски јазик
монгол: Болгар хэл
Bahasa Melayu: Bahasa Bulgaria
नेपाल भाषा: बुल्गेरियन भाषा
Nederlands: Bulgaars
norsk nynorsk: Bulgarsk
norsk: Bulgarsk
occitan: Bulgar
ਪੰਜਾਬੀ: ਬਲਗਾਰੀ
Norfuk / Pitkern: Bulgeriyan
Piemontèis: Lenga bùlgara
پنجابی: بلغاری
português: Língua búlgara
Runa Simi: Bulgarya simi
română: Limba bulgară
русиньскый: Булгарьскый язык
Kinyarwanda: Ikibulugariya
davvisámegiella: Bulgáriagiella
srpskohrvatski / српскохрватски: Bugarski jezik
Simple English: Bulgarian language
slovenčina: Bulharčina
slovenščina: Bolgarščina
српски / srpski: Бугарски језик
svenska: Bulgariska
Kiswahili: Kibulgaria
Tok Pisin: Tok Balgeria
Türkçe: Bulgarca
татарча/tatarça: Болгар теле (славян)
удмурт: Болгар кыл
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: بۇلغارىيە تىلى
українська: Болгарська мова
oʻzbekcha/ўзбекча: Bolgar tili
vepsän kel’: Bolgarijan kel'
Tiếng Việt: Tiếng Bulgaria
Volapük: Bulgaränapük
მარგალური: ბულგარული ნინა
ייִדיש: בולגאריש
Bân-lâm-gú: Bulgaria-gí