Александър II (Русия)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър II.

Александър II Николаевич
Император и самодържец всеруски
Alexander II of Russia photo.jpg
Лични данни
Управление2 март 1855 – 13 март* 1881
Пълно имеАлександър Николаевич Романов
Други титлиВелик княз на Финландия
Цар на Полша
Роден
Починал
1 март 1881 г. (62 г.)
Погребан вКатедралата „Св. Петър и Павел“, Санкт Петербург
ПредшественикНиколай I
НаследникАлександър III
Семейство
ДинастияХолщайн-Готорп-Романов
БащаНиколай I
МайкаШарлота Пруска
БраковеМария фон Хесен-Дармщат
Екатерина Долгорука
ПотомциАлександра Александровна
Николай Александрович
Александър Александрович
Владимир Александрович
Алексей Александрович
Мария Александровна Романова
Сергей Александрович
Павел Александрович
Георгий Романов-Юриевски
Олга Романова-Юриевска
Борис Романов-Юриевски
Екатерина Романова-Юриевска
Александър II Николаевич в Общомедия

Александър II Николаевич (на руски: Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (18551881 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. В България това прозвище се свързва най-вече с победата му в Руско-турската война през 1877 – 1878 г., вследствие на която част от българските етнически територии са освободени от петвековното владичество на Османската империя и стават автономно княжество. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата.

Биография

Коронацията на Александър II в Кремъл (7 септември 1855 г.)

Александър Николаевич е син на предишния император Николай I и съпругата му Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Управлението на баща му се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е строга. Самият Александър получава по-скоро либерално образование под наставничеството на поета Василий Жуковски.

Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската и световна политика.

Вътрешна политика

Александър II, худ. Иван Тюрин

Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразувание е премахването на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е публикуван законът за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни.

При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.

Външна политика

Въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на потискане на полското национално движение. Януарското въстание от 1863 – 1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици – литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламентът, въведена е местна валута (финландска марка), финският език получава равен статут с шведския.

През 1867 г. Александър II продава за златни долари на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия – Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).

В областта на външната политика император Арлександър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. След Цариградската конференция и Лондонската конференция на Великите сили, започва Руско-турската война (1877 – 1878). Войната приключва с подписването на предварителния мирен Санстефански договор (1878), с който България става автономно трибутарно княжество. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила.

Малко известен в България е фактът, че през 1876 – 1877 г. Александър II взима лично участие в сключването на тайно Райхщадско споразумение с Австро-Унгария във връзка с Руско-турската война, което е предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до разпокъсването на България и предаването на Босна и Херцеговина под управлението на Австро-Унгария.[1] [2]

Атентати

След 1866 г. са извършени осем покушения срещу Александър II. През 1879 г. радикалната организация Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити и ранени.

Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от Народна воля и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.

други езици
asturianu: Alexandru II
azərbaycanca: II Aleksandr
беларуская (тарашкевіца)‎: Аляксандар II
Чӑвашла: Александр II
Հայերեն: Ալեքսանդր II
Bahasa Indonesia: Aleksandr II dari Rusia
Кыргызча: Александр II
монгол: II Александр
پنجابی: الیگزنڈر II
русский: Александр II
संस्कृतम्: अलेक्ज़ांडर २
srpskohrvatski / српскохрватски: Aleksandar II od Rusije
slovenščina: Aleksander II. Ruski
Türkçe: II. Aleksandr
татарча/tatarça: Александр II
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: ئالېكساندىر II
oʻzbekcha/ўзбекча: Aleksandr II
Tiếng Việt: Aleksandr II của Nga