Александър III Македонски

Александър III Македонски
Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών
базилевс на Македония, фараон на Египет, шаханшах на Персия
Bust Alexander BM 1857.jpg
Лични данни
Управление 336- 10 юни 323 г. пр. н. е.
Други титли хегемон на Коринтския съюз
Роден
20 юли 356 г. пр.н.е.
Починал
Погребан в Александрия, Египет
Предшественик Филип II Македонски
Наследник Александър IV
Семейство
Династия Аргеади
Баща Филип II Македонски
Майка Олимпиада
Брак 1) Роксана
2) Статира
3) Парисатида
Потомци Херакъл (от Барсина)
Александър от ( Роксана)
Александър III Македонски
Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών
в Общомедия

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар ( базилевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр. н. е. до смъртта си в 323 г. пр. н. е. Роден е на 20 юли 356 г. пр. н. е. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е във Вавилон, Персия.

Наследява престола от своя баща, Филип II, когато Александър е едва на 20 години. Повечето време от своето царуване той отдава на безпрецедентна военна дейност, провеждана на териториите на Близкия изток. Преди своята 30-годишна възраст Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до днешен Пакистан. [1] Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история. [2]

По време на своята младост, бъдещият завоевател е обучаван от философа Аристотел до 16-годишна възраст. Когато се възкачва на престола в 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. н. е. младият владетел нахлува в империята на Ахеменидите, управлявала Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължаващи десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, най-вече тези при Иса и Гавгамела. Впоследствие той разорява персийския цар Дарий III и завладява напълно Персийската империя. До този момент, неговата империя се простира от Адриатическо море до река Инд.

В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планирал да се установи като негова столица [3] – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, които започват с инвазията на Арабия. Години след смъртта му, серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохи – оцелелите стратези и наследниците на Александър Македонски.

Наследството на Александър включва културното разпокъсване, породено от неговите завоевания. Той основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове-колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток се превръщат в нова елинистическа цивилизация, аспекти от която са налице и в традициите на Византия до средата на XV век. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки. [4]

Общи сведения

Ранни години

Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли 356 г. пр.н.е., въпреки че точната дата не е известна, [5] [6] в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. [7] Негов баща е цар Филип II (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица Олимпиада (375 – 316 г. пр.н.е.), дъщеря на Неоптолем I, цар на Епир. [8] [9] [10] Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпия е основната му жена, вероятно заради сина им Александър. [11] По традиция рода на Александър Велики се води от митичния Херакъл, чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първият македонски цар Каран.

Плутарх описва неговата външност така:

Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на Лизип, и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя, – лекия наклон на шията наляво и морния поглед. Апелес, рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето.

— Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски

Римско копие на произведението на Лизип. Една от най-достоверните работи за външността на Александър (музей Лувър)

Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика и война. Негови възпитатели и наставници са били: родственикът по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството; шутът и актьор Лизимах; а от 343 г. пр. н. е. – великият философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование – риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от „ Илиада“ и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си.

Плутарх пише за характера на Александър:

Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди – не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се старал повече да убеждава, отколкото да заповядва.

— Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски

На 16-годишна възраст, Александър е оставен да царува в Македония, когато Филип обсажда Византион, и жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе меди. След 2 години, през 338 г. пр. н. е. в битката при Херонея, Александър показва лично мъжество и пълководски умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници.

Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на Кария. През 337 г. пр. н. е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра Евридика, племенницата на неговия военачалник Атал (нека не се бърка с някоя от египетските владетелки Клеопатра, нито със сестрата на Александър, която също се казва Клеопатра). Тъй като майката на Александър, Олимпия, е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до спор за наследяването на престола от Александър. Скоро след като Александър се скарва с баща си по този повод, двамата се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра Клеопатра Македонска (355 – 308 г. пр. н. е.) през 336 г. пр. н. е. с епирския цар и техен чичо Александър I Молоски (370 – 331 г. пр. н. е.).

Статуя на Александър в архелогическия музей, Истанбул

Възкачване на престола

По време на сватбените тържества през октомври 336 г. пр. н. е. Филип II е убит от телохранителя Павзаний в театъра на старата столица Еге (Вергина). [12] Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и Аридей, незаконен син от любовницата му Филина. Макар че жената на Филип, Клеопатра Евридика ражда син Каран и дъщеря Европа точно преди убийството, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които реален претендент е Аминта IV, син на македонския цар Пердика III и братовчед на Александър. В действителност, Аминт вече е бил цар като малък, но неговият опекун – Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминт с дъщеря си Кинана.

Македонската войска, която добре познава Александър и го е видяла вече в сражения, го провъзгласява едва 20-годишен, за наследник на престола и нов цар на Македония.

При встъпването си на македонския престол, първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и с възможните претенденти за трона – нарежда Аминт да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци.

След това Александър организира конгрес в Коринт, на който гърците са принудени да потвърдят съюза си с Македония. Имайки за гръб все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 г. пр. н. е. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. След неуспешната кампания срещу мизи, трибали и гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Под влиянието на лъжлив слух за смъртта на Александър в края на лятото на юг избухва въстание в Тива, най-пострадалият от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията.

В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва войската си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет с щурм, разграбен, а цялото население е изпратено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония.

Тогава политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип за завоевателен поход против Персийската империя.

други езици
asturianu: Alexandru Magno
žemaitėška: Aleksėndra Dėdlīsis
беларуская (тарашкевіца)‎: Аляксандар Македонскі
भोजपुरी: सिकंदर
brezhoneg: Aleksandr Veur
Chavacano de Zamboanga: Alejandro Magno
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Ā-lĭk-săng-dâi Dâi-dá̤
čeština: Alexandr Veliký
словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ: Алєѯандръ Макєдоньскъ
español: Alejandro Magno
estremeñu: Alejandru Manu
فارسی: اسکندر
føroyskt: Aleksandur Mikli
Nordfriisk: Alexander di Grat
Gaeilge: Alastar Mór
Gàidhlig: Alasdair Mòr
गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni: अलेक्झांडर द ग्रेट
ગુજરાતી: સિકંદર
客家語/Hak-kâ-ngî: Alexandros Thai-ti
interlingua: Alexandro Magne
Bahasa Indonesia: Aleksander Agung
Interlingue: Alexandro li Grand
íslenska: Alexander mikli
Basa Jawa: Alexander Agung
Qaraqalpaqsha: İskender Zulqarnayın
мокшень: Ине Сандор
Baso Minangkabau: Aleksander nan Aguang
Bahasa Melayu: Alexander Agung
မြန်မာဘာသာ: မဟာအလက်ဇန္ဒား
Napulitano: Alessandro Magno
Plattdüütsch: Alexander de Grote
Nederlands: Alexander de Grote
norsk nynorsk: Aleksander den store
Livvinkarjala: Aleksanderi Suuri
پنجابی: سکندر
Runa Simi: Hatun Aleksandru
armãneashti: Alexandru Machedon
संस्कृतम्: सिकन्दर महान
саха тыла: Улуу Александр
srpskohrvatski / српскохрватски: Aleksandar Veliki
Simple English: Alexander the Great
slovenčina: Alexander Veľký
slovenščina: Aleksander Veliki
српски / srpski: Александар Велики
Türkçe: İskender
татарча/tatarça: Искәндәр Зөлкарнәйн
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: ئىسكەندەر زۇلقەرنەيىن
oʻzbekcha/ўзбекча: Aleksandr
Tiếng Việt: Alexandros Đại đế
文言: 亞歷山大
Bân-lâm-gú: Alexandros Tāi-tè