Акордеон

Диатоничен акордеон

Акордеонът е преносим клавишно-мехов музикален инструмент с правоъгълна форма и два набора от клавиши с различна функция.

Първият патент за акордеон е регистриран на 6 май 1829 г. във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.

Звукоизвличането се образува от въздушна струя, създавана от компресията в средната част (мях) на акордеона и минава през метална пластина. Пластината е закрепена за дървена плочка, всички дървени плочки са поставени в редици, под формата на шини, и са закрепени с восък. В зависимост от модела, броят на шините във вътрешността е различен. Акордеонът е инструмент, при който звученето и на двата набора от клавиши (копчета-баси в лявата и клавиши в дясната част), може да бъде променяно посредством превключващи копчета (регистри), разположени в двата края на инструмента. Те са монтирани така, че изпълнителят да може да борави с тях по време на изпълнение, без да се прекъсва звукоизвличането. Копчетата (регистрите), променящи звука на инструмента, всъщност променят броя шините, през които минава въздушната струя. Клавишите и басите са свързани с клапи, монтирани във вътрешността на акордеона. При натискане на клавиш или бас, клапата се отваря и позволява на въздуха да мине през всички отворени шини, за да се възпроизведе звук. Има два вида акордеони – клавишен и баян. При клавишният с дясната ръка се използват клавиши, докато в баяна с дясната ръка се натискат кочета.

Акордеонът не се използва в класическите и симфонични оркестри, поради специфичното си звучене и предназначение. В по-общия случай инструментът се използва като солов. Съществуват много пиеси, написани за пиано, преработени във вариант за акордеон.

Звукът на акордеона традиционно се свързва с народната музика: френските шансони в Европа, тангото и кумбията в Латинска Америка. Акордеонът е разпространен инструмент във фолклорната музика на Русия, Франция, бившата Югославия, България.

В България композитори и изпълнители като Петър Ралчев, Иван Милев, Атанас Стоев, Коста Колев пишат композиции за съвременна българска фолклорна музика за акордеон.

Руски композитори и изпълнители са: Золотариев, Репников, Губайдулина, Кусяков, Онегин, Гвоздев, Чайкин, Дербенко.

Широко се използват акордеони, произведени в Италия (Pigini, Dallape, Scandalli, Guerrini, Fizart), Германия (Weltmeister, Hohner) и др.

Вижте също

други езици
Afrikaans: Trekklavier
Alemannisch: Akkordeon
العربية: أكورديون
asturianu: Acordión
azərbaycanca: Akkordeon
Boarisch: Gwetschn
беларуская: Акардэон
беларуская (тарашкевіца)‎: Акардэон
བོད་ཡིག: ལག་སྦྲེང་།
brezhoneg: Akordeoñs
bosanski: Harmonika
català: Acordió
čeština: Akordeon
kaszëbsczi: Akòrdeón
Cymraeg: Acordion
dansk: Harmonika
Deutsch: Akkordeon
Ελληνικά: Ακορντεόν
English: Accordion
Esperanto: Akordiono
español: Acordeón
eesti: Akordion
euskara: Akordeoi
فارسی: آکوردئون
suomi: Harmonikka
français: Accordéon
furlan: Armoniche
Gaeilge: Cairdín
Gàidhlig: Bogsa-ciùil
galego: Acordeón
עברית: אקורדיון
hrvatski: Harmonika
magyar: Harmonika
Հայերեն: Ակորդեոն
interlingua: Accordion
Bahasa Indonesia: Akordeon
ГӀалгӀай: Каьхатпандар
italiano: Fisarmonica
қазақша: Аккордеон
한국어: 아코디언
Кыргызча: Аккордеон
Latina: Harmonium
lumbaart: Fisarmonega
lietuvių: Akordeonas
latviešu: Akordeons
македонски: Хармоника
മലയാളം: അക്കോർഡിയൻ
монгол: Баян хуур
Bahasa Melayu: Akordion
Plattdüütsch: Quetschkommood
Nederlands: Accordeon
norsk nynorsk: Trekkspel
norsk: Trekkspill
polski: Akordeon
português: Acordeão
română: Acordeon
sicilianu: Fisarmònica
Scots: Accordion
سنڌي: اڪارڊين
srpskohrvatski / српскохрватски: Harmonika
සිංහල: එකෝඩියන්
Simple English: Accordion
slovenčina: Akordeón
slovenščina: Harmonika
српски / srpski: Хармоника
svenska: Dragspel
ślůnski: Cyjo
тоҷикӣ: Аккордеон
Türkçe: Akordeon
українська: Акордеон
oʻzbekcha/ўзбекча: Akkordeon
Tiếng Việt: Phong cầm
West-Vlams: Accordeong
walon: Årmonica
中文: 手风琴