Автомобил

Колона от леки автомобили
Автомобил De Dion Bouton модел от 1901 г.

Автомобил (на старогръцки: αὐτοсам и на латински: mobilisдвижещ се), разговорно наричан кола, е безрелсово моторно превозно средство (МПС) с повече от две колела, предназначено за превозване на пътници и товари. [1] Автомобилите се разделят на няколко основни групи: леки автомобили (за превозване на до 9 души), автобуси (за превозване на повече хора), камиони (за превозване на товари) и специални автомобили (с монтирано специализирано оборудване, например автокранове или пожарни коли). Повечето автомобили имат четири колела, както и места за шофьор и поне един пътник.

При проектирането на съвременните автомобили сред най-важните цели са тяхната ефективност, безопасност и комфорт, както намаляването на вредните емисии на изгорели газове. За да са ефективни, колите се нуждаят от двигатели с минимален разход на гориво и аеродинамична форма, намаляваща въздушното съпротивление. При някои автомобили ефективността и безопасността се подпомагат от електронни системи. Колите се произвеждат с помощта на компютри и роботи във високотехнологични, автоматизирани заводи.

През 2012 г. броят на автомобилите в света е оценен на 700 милиона.  [2] Производството на автомобили в света има един непрекъснат ръст, поради това че автомобилът е не само средство на масовия транспорт и превоз на стоки и товари, но все повече навлиза като средство за задоволяване на личните потребности като семеен автомобил. В тази индустрия все повече крупни производители правят инвестиции за разработване на икономични и комфортни леки автомобили с намаляване на замърсяването на околната среда и използването на нови източници на енергия, като например електрическите автомобили. През 2016 г. са произведени в Китай - 24.420.744 бр., в Япония - 7.873.886 бр., в САЩ - 3.934.357 бр., в Германия - 5.746.808 бр., в Южна Корея - 3.859.991 бр., в Индия - 3.677.605 броя автомобили или общо в света от всички производители са произведени нови 77.105.435 броя автомобила, което е с 4,5% повече от предходната година [3]

История

Предистория

Колата на Кюньо от 1769 г.
Колата на Зигфрид Маркус от 1870 г.

Техническите нововъведения, довели до създаването на съвременните автомобили, започват през 3 хилядолетие пр. Хр., когато в няколко древни култури по едно и също време започва да се използва колелото. През 2 хилядолетие пр. Хр. в Близкия изток вече широко се използват задвижвани от коне колесници.

През 13 век философът и алхимик Роджър Бейкън вече допуска в неопределеното бъдеще да съществуват коли, които не са задвижвани от животни, а в края на 15 век Леонардо да Винчи рисува скици на самозадвижваща се бронирана кола. През 1600 г. фламандският инженер Симон Стевин конструира кола, задвижвана от вятъра.

През 1674 г. холандецът Кристиан Хюйгенс създава бутален двигател, задвижван от възпламеняван барут, далечен предшественик на съвременните двигатели с вътрешно горене (ДВГ). Няколко години по-късно фламандският мисионер Фердинанд Вербист демонстрира пред императорския двор в Китай умален модел на триколка, задвижвана с пара.

През следващото столетие парните двигатели постепенно се усъвършенстват. През 1769 г. французинът Никола-Жозеф Кюньо (на френски: Nicolas-Joseph Cugnot) (1725 – 1804) демонстрира триколка с парен двигател, която трябвало да се използва като влекач за оръдия. През 19 век се конструират множество прототипи на коли с парно задвижване, правят се експерименти и със задвижване с платна или с мускулна сила, но тези модели остават по-ненадеждни и скъпи за използване от обичайните коли с коне.

През 1828 г. в Англия е открита първата редовна автобусна линия, използваща коли с парни двигатели. През 1839 г. е създадена и първата кола с електрическо задвижване. През 1860 г. белгиецът Етиен Льоноар получава първият патент за ДВГ, а три години по-късно той преминава разстоянието от Париж до Жоанвил льо Пон с кола, задвижвана с неговия газов двигател. [4] Между 1862 и 1866 г. германецът Николаус Ото разработва четиритактовия двигател, за който получава патент през 1876 г. През 1870 г. германецът Зигфрид Маркус конструира кола, пряко задвижвана от двутактов двигател.

Първите автомобили

Моделът на Готлиб Даймлер от 1886 г.

Решителна крачка към появата на съвременните автомобили с ДВГ е направена в Германия – през 1885 г. създателят на компания Mercedes-Benz Карл Бенц конструира в Манхайм своята първа триколка, а на 29 януари следващата година получава патент за нея. Обикновено това се приема за рождената дата на съвременния автомобил. Първото по-дълго пътуване с автомобил е извършено от Берта Бенц (съпруга на Карл Бенц) в началото на август 1888 г. – от Манхайм до Пфорцхайм и обратно. [5] От 1894 до 1902 г. Бенц продава първия серийно произвеждан модел.

Карл Бенц със своя модел от 1886 г.

През 1886 г., независимо от Бенц, създателят на Daimler Готлиб Даймлер и конструкторът на двигатели Вилхелм Майбах конструират в Щутгарт собствен автомобил. Той е базиран на конска карета с добавен двигател и достига максимална скорост от 16 km/h. През 1888 – 1889 Зигфрид Маркус създава във Виена четириколесна кола, задвижвана с бензинов двигател. По същото време в Копенхаген Алберт Хамел конструира автомобил с двуцилиндров двигател.

В началото на 90-те години в много страни в Европа и в САЩ се появяват автомобилни фабрики. През 1892 г. Рудолф Дизел патентова подобрения в двигателя на Ото, а през 1897 г. създава дизеловия двигател. През 1895 г. в Германия е открита първата компания за автобусни превози, използваща автомобили с ДВГ.

През 1898 г. е отбелязан първият документиран рекорд за скорост на автомобил, 63,14 km/h, достигнати от французина граф Гастон дьо Шаслу-Лоба (на френски: comte Gaston de Chasseloup-Laubat) с електромобил. През същата година австрийският производител Gräf & Stift конструира първия автомобил с предно задвижване, за което получава патент през 1900 г. През 1899 г. белгиецът Камий Женатци (на френски: Camille Jenatzy) с електромобила La Jamais Contente (Ла Жамѐ Конта̀нт – „Винаги недоволна“) за пръв път преминава скоростта от 100 km/h.

20 век

Автомобил Rover 12, модел от 1939 г., Англия

20–век е векът, през който автомобилът се превръща от атракция в един от най-важните елементи в развитието на човечеството.

Ford Model T, 1927 г.

Хенри Форд създава първата действаща линия за монтаж на автомобили през 1913 г. Като резултат постига осемкратно увеличаване на производителността на монтажа (от 12,5 часа на 1 час и 33 минути). Интересното е, че при това тясното място в производството се оказало боядисването. Единствената боя, която е можела да изсъхва достатъчно бързо, е Japan Black, поради което компанията Ford спира производството на други цветове до 1926 г. И това е причина за знаменитата фраза на Хенри Форд „Всеки цвят, стига да е черен.“ През 1914 г. един работник на монтажната линия на Ford може да закупи един автомобил Ford Model T само с четири месечни възнаграждения. Това прави автомобила наистина „народен“.

Развитието на автомобилната промишленост се извършва в Северна Америка и Европа, както и доста по-късно и в Япония. Между двете световни войни и след Втората световна война, един от основните проблеми е липсата на достатъчно суровини. Това налага и разработването на икономичен, малък народен автомобил. Редица фирми разработват такъв.

Директорът на Citroën Pierre-Jules Boulanger дава през 1934 г. задание за разработка на малък автомобил, което изглежда примерно така:

Разработете един автомобил, който предлага място за двама селяни с ботуши и един центнер картофи или малко буренце вино, има скорост 60 km/h и при това изразходва само три литра бензин на 100 km. Освен това трябва да преодолява самостоятелно и най–лошите пътни отсечки и е толкова прост за обслужване, че и най–необучената шофьорка да може да се справи с проблема. Трябва да е с меки пружини, така че една пълна с яйца кошница да издържи без повреди едно пътуване през каменист път в полето. И накрая новият автомобил трябва да бъде много по-евтин от Traction Avant. Няма значение как изглежда автомобилът.
Trabant 601

Поради войната разработените образци са почти напълно унищожени и след войната разработката на Citroën 2CV е завършена и започва редовно производство. Наречен е галено „патица“ заради външния си вид и е един от култовите автомобили. Произвежда се от 1948 до 1990 г.

След като след войната в Западна Германия започва производството на Volkswagen Käfer („Фолксваген бръмбар“, известен в България като „костенурка“), „народният автомобил“, за който се работи от преди войната. В Източна Германия се взема решение да се произвежда малък автомобил, който може да вози четирима пътника и достатъчно много багаж. Така се появява Trabant. Поради съществуването на ембарго и за стоманената ламарина с дълбоко изтегляне, необходима за автомобилна промишленост, и липсата на подходяща по качество от СССР, се взема решение корпусът на автомобила да се произведе от пластмаса.

През годините до края на 20–век развитието на технологиите като: нови материали, особено пластмаси, електрониката и компютърните технологии, методите на производство, особено автоматизацията и унификацията намират приложение в автомобилната промишленост. Все по–високият стандарт на живот изисква все по–луксозни автомобили. В конкуренцията се включват страните от югоизточна Азия. Изискванията към надеждността на автомобила непрекъснато растат. Автомобилът става все по–луксозен, по–сложен за обслужване и удобен за водача на превозното средство. Независимо от това, че броя на фирмите производители става все по–малък, голяма част от фирмите, които произвеждат части за автомобили извън големите фирми, са пръснати в целия свят. За да се намалят проблемите с качеството до минимум, се създава стандартът ISO/TS 16949, който става задължителен за всички доставчици във веригата на производство.

21 век

В началото на 21 век броят на леките автомобили по света се оценява на 600 милиона или един на 11 души, [6] [7] като броят им нараства бързо, особено в Китай и Индия. [8]

През 2012 г. броят на автомобилите в света е оценен на 700 милиона. По прогнозни данни броят ще нарасне до 3 млрд. през 2050 г.  [2]

Автомобилната промишленост е една от водещите индустрии в света. Тя включва разработване, внедряване, производство и търговия с всички видове превозни средства. Нейното развитие се осъществява в страни, които имат развита промишленост и голям инженерен потенциал. Фирмите, които са най-големите производители на автомобили в света, са от Япония, САЩ, Германия, Южна Корея, Франция и Италия. Списъкът на страните, в които се осъществява производство на автомобили и автомобилни части, е много по-голям. В почти всички тази промишленост има голямо значение за икономиката.

Разработването и пускането в редовна експлоатация на нови автомобили е свързано с големи разходи и време за фирмите производители на автомобили и части за тях. Отговорността на разработчиците и производителите при това е много голяма поради необходимостта от създаването на продукт, който е свързан и със сигурността на всички. Стремежът е нововъведенията да се прилагат широко в новите и в по-ниските класове марки автомобили и намаляване на цената. Това води често пъти и до това на пазара да се появяват и автомобили, при които има фабрични дефекти, за чието отстраняване се налага фирмите да вземат специални и скъпоструващи им мерки. Пример за това е проблем, появил се с въздушните възглавници на фирмата Takata, която започва да използва по-евтин химикал в някои свои заводи ( амониев нитрат) за раздуване на въздушната възглавница. Този химикал, показвайки настабилност при определени климатични условия, води до самовъзпламеняване и е довел до смъртта на осем души. В резултат на това фирмата, освен преките глоби от администрацията на САЩ, прави най-голямата акция в света до момента по ревизиране и ремонт в размер на 40 милиона автомобила. [9]

Производство в България

В България е работено през годините по различни проекти за производство на автомобили:

Освен леки автомобили, произвеждат се товарни автомобили и автобуси, както и части за тях. Това са товарните автомобили ГАЗ 53А и LIAZ 100 в завод Мадара в град Шумен и автобусите Чавдар в различни модификации през годините в град Ботевград.

други езици
Afrikaans: Motorvoertuig
Alemannisch: Auto
አማርኛ: መኪና
aragonés: Auto
العربية: سيارة
ܐܪܡܝܐ: ܪܕܝܬܐ
مصرى: عربيه
asturianu: Automóvil
azərbaycanca: Avtomobil
تۆرکجه: اوتوموبیل
башҡортса: Автомобиль
Boarisch: Auto
žemaitėška: Automuobėlis
беларуская: Аўтамабіль
беларуская (тарашкевіца)‎: Аўтамабіль
भोजपुरी: कार
বাংলা: গাড়ি
brezhoneg: Karr-tan
bosanski: Automobil
ᨅᨔ ᨕᨘᨁᨗ: Oto
буряад: Автомашина
català: Automòbil
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Ké-chiă
нохчийн: Автомобиль
Tsetsêhestâhese: Amâho'hestôtse
کوردی: ئۆتۆمۆبیل
corsu: Vittura
Nēhiyawēwin / ᓀᐦᐃᔭᐍᐏᐣ: Wikipedia:Archives/ᐅᒑᐹᓂᔥ
čeština: Automobil
kaszëbsczi: Aùto
словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ: Аѵтокїнито
Cymraeg: Car
dansk: Bil
Deutsch: Automobil
Zazaki: Erebe
Ελληνικά: Αυτοκίνητο
English: Car
Esperanto: Aŭtomobilo
español: Automóvil
eesti: Auto
euskara: Automobil
فارسی: خودرو
suomi: Auto
Võro: Auto
føroyskt: Bilar
français: Automobile
arpetan: Ôtomobile
Frysk: Auto
Gaeilge: Gluaisteán
贛語: 汽車
galego: Automóbil
گیلکی: ماشین
Avañe'ẽ: Mba'yruguata
ગુજરાતી: મોટરગાડી
Gaelg: Gleashtan
Hausa: Mota
עברית: מכונית
हिन्दी: मोटरवाहन
Fiji Hindi: Motar
hrvatski: Automobil
Kreyòl ayisyen: Machin
magyar: Autó
Հայերեն: Ավտոմեքենա
interlingua: Automobile
Bahasa Indonesia: Mobil
Interlingue: Automobile
íslenska: Bifreið
italiano: Autovettura
日本語: 自動車
Patois: Kyaar
Basa Jawa: Montor
ქართული: ავტომობილი
Qaraqalpaqsha: Avtomobil
Kabɩyɛ: Lɔɔɖɩyɛ
Kongo: Tomabîlu
қазақша: Автомобиль
한국어: 자동차
Кыргызча: Автомобиль
Latina: Autocinetum
Ladino: Otomobil
Lëtzebuergesch: Auto
lumbaart: Vetüra
lingála: Mótuka
ລາວ: ລົດ
lietuvių: Automobilis
latviešu: Automašīna
Malagasy: Fiarakodia
Māori: Motokā
македонски: Автомобил
മലയാളം: കാർ
монгол: Автомашин
Bahasa Melayu: Kereta
Malti: Karozza
မြန်မာဘာသာ: ကား
Dorerin Naoero: Auto
Nāhuatl: Tepozmalacatl
Nedersaksies: Auto
नेपाल भाषा: अटोमोबाइल
Nederlands: Auto
norsk nynorsk: Bil
norsk: Bil
Nouormand: Qùérette
Diné bizaad: Chidí
occitan: Automobila
Livvinkarjala: Mašin
ਪੰਜਾਬੀ: ਕਾਰ
Deitsch: Maschien
polski: Samochód
Piemontèis: Automòbil
پنجابی: کار
Ποντιακά: Αραπάν
português: Automóvel
Runa Simi: Antawa
Romani: Vurdon
română: Automobil
armãneashti: Amaxi
русский: Автомобиль
русиньскый: Автомобіл
саха тыла: Массыына
Scots: Automobile
سنڌي: ڪار
srpskohrvatski / српскохрватски: Automobil
සිංහල: මෝටර් රථ
Simple English: Car
slovenčina: Automobil
slovenščina: Avtomobil
Soomaaliga: Baabuur
shqip: Automobili
српски / srpski: Аутомобил
Seeltersk: Automobil
Basa Sunda: Otomotif
svenska: Bil
Kiswahili: Motokaa
ślůnski: Auto
தமிழ்: தானுந்து
తెలుగు: కారు
тоҷикӣ: Автомобил
Tagalog: Kotse
Türkçe: Otomobil
тыва дыл: Автомобиль
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: ئاپتوموبىل
українська: Автомобіль
oʻzbekcha/ўзбекча: Avtomobil
vepsän kel’: Avto
Tiếng Việt: Ô tô
walon: Oto
Winaray: Awto
ייִדיש: אויטאמאביל
Vahcuengh: Giceh
中文: 汽车
文言: 汽車
Bân-lâm-gú: Chū-tōng-chhia
粵語: 汽車